— И е толкова добър с децата.
— Джейни! — предупреди я Ив. Ако Джейни загряваше, за да й изнесе лекция на тема „Как можа да изпуснеш този мъж?“, просто не бе улучила момента. — Разкажи ми за твоята невероятна почивка.
Обядът се изниза, минаха и речите… Ив трябваше да разговаря с кого ли не. С цялото семейство на Дийпа, да не говорим за очарователния чичо Рани, нарочно поставен до нея по време на обяда, защото новото семейство не се бе въздържало да пробва силите си в сватовничеството. Психолог по професия, Рани измъкна от нея историята на живота й — поне така й се стори, — докато Роби се опитваше да я разсейва.
Дойде времето за танци и Джен застана до нея с чаша джин фис — за нея глупости като безалкохолни коктейли, защото било неин ред да кара, не съществуваха — бе все още с шапката си, бюстът й бе доста предизвикателен под нещо черно, сребърно и много тесничко.
— Всичките ти деца изглеждат страхотно — призна Джен. — Ти също, кльощава крава такава.
— Я се виж ти! Великолепна си, обичам те — усмихна се Ив, отново готова да ревне.
Музиката бе започнала по залез и малкият син на Джен, Джон, се подрусваше редом до Ана на дансинга. Роби гледаше какво правят и копираше на безопасно разстояние.
— Ти да не си такава ревлива, защото си майка на младоженеца? — прегърна я Джен.
— Естествено. Не питай, защото пак ще започна.
— Те са една изключително прекрасна двойка. Сигурна съм, че ще се справят.
— Надявам се.
— Да, скъпа, всички се надяваме. — Джен отпи нова глътка. — Мисля, че Тери ще се оправи, поне така ми се струва.
Тери, сега на двайсет и една, бе ужасен като тийнейджър, но май най-сетне се бе укротил.
Джен кимна с глава към големия си син.
— Решил е да става водопроводчик.
— Водопроводчик! Чудесно! Ще изкарва повече пари от рокзвезда — разсмя се Ив.
Лизи от службата също се приближи.
— Бившият ти съпруг, между другото — обърна се тя към Ив, — е пълен смотаняк. Бившият ти приятел… виж, той е друга работа.
— Аха — съгласи се Джен.
Ив ги слушаше с половин ухо, защото й се стори, че чува нещо за бамбуков покрив и бамбуков под от уредбата. Обърна се по посока на музиката и… да, наистина, това бе песен, която не бе чувала от години. Една глупава, ама много глупава песен, която направо побърка Джозеф едно лято. Не я бе слушала оттогава — „Бамбуковата къща“, и предположи, че той е запазил някоя плоча още от едно време. А ето го и него, изникна до нея усмихнат, пое чашата от ръката й и я потегли към дансинга.
— Заради едно време. — Заради едно време ли? Това пък какво трябваше да означава?
— Ти ли донесе тази плоча? — попита тя.
— Не. Няма нищо общо с мен. — Истина бе. Джозеф бе не по-малко изненадан от нея, когато чу песента.
В тази песен се римуваха списанийце и капучинце. Бе забравила колко е глупава, не се бе сещала за нея от години, ала сега откри, че помни всички думи, дори онази част с дам, дам, ди, дам.
Ана и Роби вече танцуваха, Дийпа и Том също. Дори Дени се бе отправил към дансинга с момиче, което тя не познаваше.
Тя, Джозеф и децата й не можаха да се сдържат и запяха и затанцуваха стъпките, които бяха измислили онова лято. Другите танцуващи се отдръпнаха за момент, забелязали, че това е нещо семейно, но бързо им махнаха да се присъединят и те.
Накрая диджеят пусна песента три пъти поред. По-късно щеше да върне плочата на Ана, която щеше тайно да си я прибере в раничката, без да спомене и дума пред останалите.
По време на песента Ив не откъсваше очи от Ана и Роби и се смееше с тях — бе готова на всичко, за да не мисли за ръката, обгърнала я през кръста. Джозеф я придърпваше и отблъскваше, докато изпълняваха стъпките… до, до, ди, до. Когато и да се престрашеше да вдигне поглед към него, забелязваше, че очите му не се откъсват от лицето й.
Нямаше как да знае, че докато вечеряха, Джозеф бе забелязал как говори и се смее с чичото на Дийпа, докато храни Роби. Джозеф бе наблюдавал ръцете й, малки, но силни, късите нокти, подходящи за работа в градината, с едната ръка прегърнала сина им, седнал в скута й, докато другата ловко се справяше с лъжицата. Гледа дълго и напрегнато тези ръце и усети как го обзема спокойствие, стори му се, че идва на себе си, и разбра с изключителна яснота, че Ив, Ана и Роби бяха любовта на живота му. Всичко останало бе пълна глупост. Сега единственото, което му оставаше, бе да я накара и тя да започне да мисли като него.
— Загряхте ли вече? — прогърмя гласът на диджея по високоговорителите. — Значи е време за салса.
Ив и Джозеф бяха почти спрели. Тя си помисли, че е време да престане да танцува с него, защото се чувстваше прекалено развълнувана.