Джен се колебаеше.
— Двайсет минути най-много — направи компромис тя. — Ще се кача с теб, в случай че ти трябва акушерка по-бързо, отколкото предполагаш.
Двойката се усмихна при тези думи, защото всичко все още им се струваше смешно.
— Виж ме, съвсем добре съм — обясняваше й Дийпа. — Просто нещо ме пробожда от време на време.
— Ами… нещата сигурно ще бъдат доста бавни и часове наред няма да се случи нищо, но водите ти могат всеки момент да изтекат и тогава всичко ще се ускори.
Мисълта, че водите й ще изтекат по време на сватбеното тържество, накара Дийпа да се разбърза.
— Моля за внимание, съберете се всички в кръг за изпращането.
Това бе съвършеният край на сватбата. Всички гости се събраха около двойката, ръкопляскаха и пееха под звуците на музиката, докато Дийпа и Том минаха, за да целунат и прегърнат присъстващите, като се опитаха да не се предават на вълнението. Беше напълно безнадеждно и Ив заплака високо, прегърнала от едната страна Джейни, а от другата Дени.
Дийпа бе казала на майка си и на сестрите си какво става и новината бавно се разпространяваше. Изпращането се превръщаше в истерия от вълнение и загриженост.
— Дийпа, да се пазиш!
— Обичаме те!
— Бог да те благослови!
Около тях се разнасяха викове, докато се качваха в колата — лъскав бял фолксваген костенурка с шофьор — и обясняваха на шофьора за промяната в плановете.
— Ти ще останеш ли още малко? — обърна се Джозеф към Ив, когато колата се скри от погледите, а роднините отдъхваха от блъсканицата при последните си опити да целунат булката и да пожелаят всичко най-добро на младоженците.
— Не! — обясни Ив. — Раждането й е започнало и те тръгнаха към болницата. Ще чакат на първата отбивка на пътя, за да кача Джен при тях. Това е в случай, че…
— Господи! Тръгвай тогава. Вие двете с Джен защо още сте тук? Аз ще дойда с Роби и Ана. Може да се окаже, че имате нужда от още една кола… или още някой да помогне.
— Ами… — Забеляза колко е развълнуван, не можеше да му откаже. — Аз ще взема Роби, защото седалката му е в моята кола, но ти можеш да закараш Ана у дома и да чакате новините, става ли? — И му подаде ключовете от къщи.
Малкото пежо бръмчеше и подскачаше по магистрала М23 към Лондон. Отдавна бе изгубила фолксвагена от поглед, но бе решена да пристигне навреме в болницата. Непрекъснато се озърташе, да не би да изпусне бялата кола, в случай че първото й внуче решеше да се появи по-рано. Те бяха с Джен, повтаряше си, значи всичко ще бъде наред.
Погледна малкото си момченце, заспало дълбоко, отпуснато на задната седалка, и си спомни как Джен го изроди пищящ и ритащ. Не бе позволила на Джозеф да присъства в родилното. Беше й се сторило прекалено необичайно, при положение че двамата бяха разделени, а той вече се виждаше с друга. Тогава Джозеф се втурна вътре, в същата болница, в която сега откарваха Дийпа. Ив го бе пуснала да види сина си, след като и двамата бяха изкъпани и готови за посетители.
Той бе подържал бебето в скута си и бе погалил мократа копринена коса, прекалено развълнуван, за да каже и дума.
Съвършеният родител. Кофти съпруга. Думите на Денис все още звучаха в ушите й. Беше я заболяло много, защото до известна степен бяха истина. В живота й нямаше място за партньор, защото тя не бе искала да има. Беше си казала, че не може да понесе загубата на още една любов.
Натисна газта по-силно, бръмммм, пътят беше празен, но колата не можеше да вдигне повече от сто и петдесет. Ако полицията я спреше сега, нямаше много да й се зарадват.
Когато стигна в чакалнята пред родилното, след като бе тичала по дългите коридори със заспалото дете на ръце, Дийпа и Том вече бяха заедно с Джен в родилната зала.
— Всичко върви добре — успокои я сестрата на рецепцията. — Първата фаза е доста бавна при нея, но се справя добре. Сега само трябва да се чака.
Ив бе изпила половината чаша от отвратителния чай на болницата, когато с удивление забеляза Джозеф и много бледата Ана, все още в розовото сари, стиснала го за ръка.
Тъкмо се опитваше да обясни на сестрата защо е тук, когато Ив се приближи да ги посрещне.
— А, здрасти. — Той изпита облекчение, когато я видя. — Ана настоя. Категорично заяви, че няма да се прибере вкъщи, след като всички останали са тук. И аз… ами… разбирам я.
— Бебето роди ли се вече? — Ана бе толкова възбудена, че сигурно нямаше да може да заспи цялата нощ. А вече бе един и половина сутринта.
— Не, Но Дийпа е добре. Ще трябва да се върнете с мен и да пиете чай. Ако сестра Лиан няма нищо против.