— Много по-стара ли изглеждам, отколкото вътре? — бе изрекла на един дъх Ив.
— Малко, но това само ме смущава, не ме отблъсква… нищо такова… искам да кажа… аз не съм… не бях… — бе заекнал, почувствал се неловко.
— Ти на колко си? — бе попитала тя, а след това бе притиснала голите си ръце около себе си в напразен опит да спре зъбите си да тракат.
— На двайсет и две.
— Ясно! Значи съм десет години по-голяма от теб, което си е страшничко — му бе казала, зачудена дали няма да се втурне панически обратно вътре.
— Знаеш ли, може да се окаже интересна работа. Може би дори не трябва да мислим за това — бе опитал да я окуражи той и се бе привел към нея едва забележимо, без дори да трепне.
Това бе моментът на избора: дали да не се изсмее, да му обърне гръб и да се върне в клуба, което се канеше да направи, или да си позволи поне малко… какво? Да се позабавлява? Да бъде по-дръзка? Да опита нещо ново и непознато? Сети се какво каза Джен одеве:
— Превръщаш се в досадна стара чанта, Ив. Я да вземеш да живнеш малко!
Затова се поколеба още за миг дали да се обърне, или да остане, а след това пристъпи напред към меките устни, които притиснаха нейните. Дум, дум, дум — никога през живота си не бе усещала подобна тръпка на възбуда. Не можеше да диша, едва се държеше на крака, знаеше, че се налага да изплува, за да си поеме въздух след тази дълга зашеметяваща целувка.
— Ти си прекрасна — каза той, когато двамата се откъснаха един от друг, и тя усети да я залива горещо смущение, което се предполагаше, че на трийсет и две вече е забравила.
Джозеф също бе смутен, но и толкова нежен — нежни устни, мека набола брада. Бе като ангел, като бебе. Господи, от тази мисъл се смути още повече.
— И ти — събра сили да отвърне Ив, гласът й бе едва доловим шепот. — Приятелите ми има да се чудят къде съм. Защо не дойдеш да те представя?
— След малко. — Той я привлече, за да я нацелува по врата толкова жарко, че тя настръхна цялата.
Когато най-сетне се върнаха, Джен, Райън и любопитните колежки на Ив настояха Джозеф да седне при тях и да отговаря на много по-лични въпроси, отколкото Ив би се осмелила да зададе.
Оказа се, че е студент — по френска филология и философия. Колко романтично, бе си помислила тя и се бе насилила да извърне поглед, защото непрекъснато го зяпаше, жадна да улови всички подробности: как размахваше ръце, докато говореше, как изпъкваха скулите му, когато се усмихваше, малката гънка между горната му устна и носа.
Бил работил три години във Франция, за да спести за следването, а му оставали още две години до завършването, разказваше им той.
Приличаше малко на французин, си бе казала Ив и когато и да вдигнеше поглед и очите им да се срещнеха, тя усещаше тръпката на възбуда, заради която не можеше да мисли за нищо друго, освен за него.
Бе настоял да почерпи всички, а когато се върна от бара и се настани до нея в сепарето, започна да описва с пръст кръгове по гърба й. Тя пиеше коктейл „Маргарита“ и усещаше как й се вие свят и единствената й мисъл бе къде би искала да усети пръстите му.
Когато се отдръпна, за да отиде до тоалетната, трите й приятелки тръгнаха след нея — и Джен, и Лайза, и Джеси.
— Ти си едно много лошо момиче — подхвърли Лайза.
— Какво! Само сме се целунали веднъж.
— Вече сте се натискали! — Лайза се престори, че е шокирана.
— Само една целувка. Добре де… може и три да са били. Просто за кеф. — Ив бе отворила чантата си и се опитваше съвсем небрежно да си сложи червило, да се пръсне с парфюм и да си бухне косата пред огледалото.
— Хммм… — Джен изви очи към тавана. — Той е страхотен! Точно каквото ти предписа лекарят, Ив. Моля те, направи си тази услуга… заради мен!
— Я не ставай глупава.
— Флиртаджийка! — пошегувала се бе Лайза.
— Той вече предложи ли ти да те закара до вас? — долетя гласът на Джеси от една от кабинките. — Бас държа, че вече е споменал, че живее „точно на две крачки“ и няма да бъде проблем да се приберете с едно такси.
— За Бога! — Ив се бе опитала да протестира, но нямаше никакъв смисъл, защото и трите се кискаха заразително. Истината бе, че той не живееше много далече и те се уговориха, шепнейки възбудено на ухо.
— Може ли да те откарам? — бе попитал той.
— Не съм ти на път — беше се опънала, но през всичкото време си мислеше: „Да, да, на всяка цена.“
— Моля те, нека да те изпратя до вас. Моля те, много те моля — шепнеше той. — Ще бъде страхотно.
Господи. Помисли си за кръговете по гърба. Разбира се, че ще бъде страхотно. И още как.