Какво щеше да стане след това, чудеше се тя, докато се опитваше да си вдигне дънките, и изведнъж усети студа и влагата в колата.
— Сега ни трябва закуска — предложи усмихнат Джозеф и се примъкна зад волана, за да включи мотора и да пусне парното на пълни обороти.
— Знаеш ли, не съм сигурна, че ми се закусва — се бе опитала да откаже тя. — Искам да кажа от… — Изчерви се ужасно, защото й бе много трудно, направо невъзможно да го изрече. — Един мъж… — Ох, каква отврат.
— И аз така — беше се пошегувал той.
— Имам деца и не ми се иска да ги притеснявам и да ги обърквам… нито пък да прекарвам много време далече от тях.
— Всичко е наред — се бе опитал да я успокои Джозеф. — Просто ми се искаше едно бързо чукане на задната седалка и, между другото, я ми напомни как се казваше.
Бе го погледнала ужасена.
— Майтап! — бързо бе продължил той. — Тъп, безвкусен майтап за неудобния момент, след като сме правили секс. Извинявай. Наистина извинявай. Мисля, че си чудесна, очевидно е, че ме харесваш, затова защо не останем заедно още малко, пък да видим какво ще излезе? Никакви обещания, никой няма да прави това, което не иска. Ако решиш да се отдръпнеш в даден момент, става.
Протегна ръце, за да й помогне да се промъкне отново на предната седалка.
— Само че ти все още не си видяла колко ме бива — добави с усмивка. — Тук отзад нещо се разминах със стила. Знам неща, на които нито една жена не може да устои. — Каза всичко това шеговито, иронично, весело и много мило. Неустоима комбинация. Истински покорител на женски сърца. Възможно ли бе да е толкова мил и интересен, колкото изглеждаше? Или това бе само част от прелъстяването?
След това се наведе над ръчната спирачка, за да я целуне.
— Можем да се забавляваме, а и съм сигурен, че децата ти много ще ми допаднат.
При тези думи Ив бе отдръпнала устни от неговите и той бе побързал да добави.
— Когато ми позволиш да се запозная с тях… когато ти кажеш.
— Знаеш ли какво ме притеснява най-много — бе признала тя. — Ти си прекалено мил и приятен. Това са все неща, които мъжете казват, когато наистина полагат усилия. Просто не мога да повярвам, че наистина си толкова свестен.
— Прекалено хубаво е, за да е истина. — Бе свил длани под брадичката си, беше се облегнал на волана и се бе усмихнал. — Трябва да призная, че този комплимент е нов, а и не съм сигурен, че последната ми приятелка ще се съгласи. Имам малко нещо астма и нощем гърдите ми свирят… сега вече не съм чак толкова съвършен, нали?
Тя избухна в смях при тези думи.
— Не мислиш ли, че с различните хора се държим различно? Някои хора извикват у нас най-лошото, а други — най-доброто.
Не бе казал нищо повече. Нямаше нужда да разискват намека, че биха могли да дадат най-доброто от себе си, защото то се виждаше също като трапчинката на лявата му буза при всяка усмивка.
Седнаха да закусват в кичозно сбутано кафене, където дори грубият кисел сервитьор не успя да спука балона на щастието, който ги бе обгърнал. След това Джозеф я остави пред тях — не можеше да го покани — размениха си телефоните и той настоя да се уговорят да се видят отново.
Всъщност, звънеше й непрекъснато, молеше се да му позволи да се отбива по-често и броени дни след първата им среща се запозна с момчетата. Ив скоро разбра, че Джозеф представлява неустоима сила. Беше готов да спи пред вратата й, ако тя не го пуснеше.
Той бе запленен от нея и бавно, много бавно, тя се остави също да бъде запленена от него. За Ив това се оказа най-подходящия момент да се влюби отново. Първият й брак бе приключил преди шест години и момчетата й, Дени, тогава на дванайсет, и Том — на десет, не се нуждаеха чак толкова много от нея. Те ходеха да тренират футбол, ходеха на гости на приятели, обикаляха… така че Джозеф бе готов да се възползва от свободното й време и да настоява двамата заедно да се забавляват, да се отдадат на любовта си и на живота без децата.
Караше я да се смее толкова много. Беше й леко, както никога досега.
Първият уикенд, който Ив и Джозеф прекараха заедно, бе незабравим. Седмици наред правеха секс тайно в банята, като пускаха водата да тече, или се настаняваха върху сгъваемото канапе в хола, обикновено в малките часове на нощта, а вратата към стаята на момчетата бе здраво барикадирана и затворена — дори в тези случаи трябваше да пазят тишина, да цари пълен мрак и да се сгушат под завивките, все неща, които ги докарваха до лудост.
Най-сетне тя се съгласи с непрекъснатото настояване на Джен момчетата да й гостуват за един уикенд, а Джозеф да дойде още в петък вечерта и да остане чак до късно следобед в неделя. Щяха да си прекарат като истинска двойка.