Заедно купиха легло, но това бе единствената съвместна покупка, която тя позволи. Ив бе живяла сама със синовете си толкова дълго, че не можеше да допусне друг човек в живота си лесно. Той й плащаше наем, а тя покриваше всички останали разходи за мебели, пердета, латекс, кухненски прибори и тенджери — все неща, които се събират бавно и придават облика на един дом. За да създаде дома, който винаги бе искала за момчетата си.
Само че Джозеф нямаше намерение да се остави тя да го държи на ръка разстояние. Обичаше я искрено, благородно и искаше да бъде единствената любов и любовник в живота й. Най-сетне, много бавно Ив го допусна до себе си. Едва бе започнала да отвръща с „Обичам те“ на любовните му излияния, а той започна да настоява за сериозно обвързване, за брак, за… бебета!
— Я почакай малко! — спираше го непрекъснато тя.
— Защо? — бе обичайният въпрос.
Може би тя не трябваше да бъде чак толкова изненадана, когато откри, че е бременна броени месеци след като двамата заживяха заедно. Нима спиралата бе достатъчна, за да спре решителността му?
Първите няколко месеца от бременността се оказаха истински кошмар за Ив: тя не само се страхуваше, че двамата не са готови за бебе, но в края на брака си бе направила спонтанен аборт и се ужасяваше от новата бременност. Плачеше непрекъснато, беше й лошо и повръщаше по цял ден. Нощем лежеше и не можеше да заспи, сигурна, че лекият трепет в областта на корема е симптом на нов спонтанен аборт. Но най-сетне дебеличкото им капризно момиченце се появи на бял свят и Джозеф и Ана се влюбиха от пръв поглед. Първото чувство, което Ив изпита към бебето бе емоционална смес от любов, облекчение и нови тревоги. Дълго след раждането тя плачеше почти всеки ден, защото това така желано бебе най-сетне бе в ръцете й и се оказа истинско съвършенство. Трябваха й месеци, за да се отърве от съмненията, и на Ив й беше трудно да изпусне бебето от поглед или да го остави само чак до третия месец.
Докато Ана бе още бебе и после започна да прохожда, Джозеф учеше у дома почти през всичкото време и затова се грижеше непрекъснато за нея, което му беше безкрайно приятно. Бе обсебен от това малко момиченце, разхождаше се из целия апартамент с нея, когато тя нервничеше, убеждаваше я да пие от биберона с майчино мляко и й пееше беззвучни приспивни песни. За Ив бе невероятно удоволствие да има до себе си мъж, който се интересува еднакво и от нея, и от Ана, и от двете момчета. Първият й съпруг, Денис, нямаше никаква представа как да се грижи за синовете си, нито пък проявяваше желание да се научи.
— Виж, само виж — сочеше Джозеф като омагьосан. — Моите очи, твоята коса, твоят нос. Мисля, че има твоята горна устна и моята долна. Не е ли направо удивително? Тя е най-съвършеното момиче в целия свят.
— По-съвършена и от мен? — шегуваше се Ив.
— Много повече, защото тя е ти и аз в едно.
Сега бяха минали цели три години без него, но тя все още не бе свикнала напълно. През повечето време бе доволна, дори може да се каже щастлива, но щеше да излъже, ако се опиташе да твърди, че не й липсва. Трябваше да изхвърли леглото им и да купи по-малко, защото празнотата от неговата страна я потискаше и измъчваше. Дребни неща непрестанно й напомняха колко много й липсва Джозеф, липсваха й и нещата, такива, каквито бяха едно време.
Усещаше неговата миризма по пуловера на Ана, когато дъщеря й се връщаше от уикенда при него. Забелязваше неща, на които той би се разсмял, но най-лошото бе, когато нещо й напомняше за секса.
Колко естествени и приятни бяха станали нещата помежду им. Те се търкаляха заедно в леглото нощем и се целувала с удоволствие, а след това подбираха съвършено точно момента, когато да се слеят. Сексът беше лесен ритъм, преместване в нова поза, единение, постигано винаги, по взаимно съгласие. Откъсваха се един от друг и заспиваха почти незабавно, защото не изпитваха нужда да си кажат каквото и да е. Бе съвършено хубаво, съвършено задоволително. Когато двамата с Джозеф се събраха да живеят заедно, тя най-сетне разбра какво означава да познаваш някого, да сте като едно.
Беше й трудно да обобщи какво се обърка с течение на годините. Може би той винаги я притискаше за обвързване, което тя не искаше, може би не харесваше човека, в който той се превръщаше. Беше се влюбила в мечтателен студент, идеалист и домошар, но ето че Джозеф завърши, намери си работа, откри, че харесва новото си поприще, прииска му се да бъде амбициозен и да изкарва много пари. Ив, преди била вече съпруга на богат работохолик, бе обзета от паника, когато новият й живот започна да поема в посоката, която тя много искаше да избегне.