— Направих най-голямата възможна грешка. Хванах се с пълен тъпанар — бе казала тя на Джен, когато най-сетне изхвърли Джозеф от апартамента една вечер почти в полунощ след шумен скандал. Джен пристигна бързо и донесе евтина бутилка полски джин и кутия ябълков сок, защото не бе успяла да открие нищо друго в бързината.
Пиха странната смесица от ябълка и джин във високи водни чаши.
— Холандците много пият такива неща… дали пък не бяха белгийците? — уведоми я Джен, докато разклащаше ледените кубчета от фризера на Ив в чашата си.
След като изпиха по две чаши, минаха на кутията от бисквити, пълна с цигари трева, и се напиха и надрусаха до такава степен, че дори травмата, преживяна от Ив, престана да означава каквото и да е.
— Той беше толкова прекрасен — сподели с Джен, когато двете се сгушиха на канапето, за да допушат заедно последната цигара. — Страшен тип. И чудесен баща на Ана.
— Страхотен за леглото — вметна Джен, след това побърза да добави: — Не говоря от личен опит, глупачке, просто се виждаше колко бяхте щастливи, та вие не можехте да се откъснете един от друг.
— Как можах да го превърна в Ричард Брансън? Или в едно красиво подобие на Денис? — Това бе въпросът, на който Ив не можеше да си отговори. Какво бе направила? Какво се бе объркало?
Когато Джозеф завърши университета, той я изненада, като постъпи на първата работа, за която подаде документи — в телевизионните продажби. Още по-учудващо беше, че се оказа много добър и бързо започна да печели добре.
Колкото и пари да изкарваше, успяваше да ги похарчи. Апартаментът се сдоби със сребърна стереоуредба „Бант и Улуфсен“, записващо видео с програматор, огромни купове.
Рукнаха сълзи и последва молене за прошка и секс за сдобряване, но след броени дни избухна нов скандал. Животът им вече се бе превърнал в низ от разправии. Може би затова тя не се учуди чак толкова много, когато една вечер Джозеф се прибра и заяви, че фирмата открива нов офис в Манчестър и го местят там.
— Манчестър ли! — бе креснала тя. — Ние няма да се местим в Манчестър.
Той си бе свалил обувките, бе отишъл до хладилника, за да си сипе чаша портокалов сок, преди да й заяви най-спокойно:
— Не съм си го помислил дори за момент. Те ще ми плащат апартамента, така че ще съм там от понеделник до петък, а през уикендите ще се връщам.
Всичко бе вече решено и той дори не я бе попитал за мнението й, просто й съобщаваше как ще постъпи.
— Ясно. — Беше се сринала на един стол в кухнята до масата, защото знаеше, че това е началото на края, и бе колкото разстроена, толкова и облекчена. Той я изтощаваше. Не можеше повече да понася скандалите и несигурността. Заради тях момчетата се бяха изнесли и й липсваха ужасно много, въпреки че сега вече бяха големи и сигурно никога повече нямаше да се върнат да живеят с нея както преди.
— О, Джозеф — заплака тя в шепи. — Ти също се изнасяш.
— Не, честно, не е така — бе настоял той. — Обичам и теб, обичам и Ана, обичам всички ви. Просто ми се струва, че ако оставим известно разстояние помежду си, ще ни се отрази добре. Ще си спомним какво харесвахме един в друг, а не какво не понасяме.
— О, не. Ти вече няма да бъдеш част от това семейство. Нима не разбираш? Ще виждаш Ана само през уикендите и няма да знаеш какво прави през седмицата. Няма да си тук, за да я завиваш вечер и да й четеш. Ще й липсваш толкова много. И защо? За повече пари.
Когато вдигна глава, видя, че и в неговите очи има сълзи.
— Ив, разбира се, че тя ще ми липсва непрекъснато… и ти също. Само че, ако продължаваме така, няма да издържим и месец заедно. Трябва да се откъсна от това поне за малко. Защото искам да останем заедно.
— Разстоянието никога не е успявало да разреши проблемите, бъди сигурен, че е така.
— И какво, по дяволите, да направя? Искат да поема тази работа. Не мога да откажа.
— Разбира се, че можеш, мътните да те вземат, дано. Можеш да си намериш друга работа в друга компания, без дори да полагаш кой знае какви усилия.
— Още няма две години, откакто работя тук. Как, според теб, ще се отрази на автобиографията ми, ако напусна точно сега, когато ми поднасят повишението на тепсия?
Тя бе изсумтяла. Как щяло да изглежда? Кой беше този непознат? Какво стана с мъжа, който четеше френска поезия на глас в леглото?
Как можа да допусне толкова голяма грешка? Нима чак дотолкова не бе успяла да прецени характера му? Нима тя го бе променила? Да не би един ден да се бе събудил и да се бе почувствал потиснат от бащинските си задължения?