— Просто знаех — бе казала тя на Джен, обзета от неестествено спокойствие. Сигурно това бе въздействието на полския джин в комбинация с трева. — Няма връзка с друга, сигурна съм, но ние вече не го интересуваме, дори Ана. Усещам, че е така, сигурна съм, че е така. Беше разсеян, мислеше за нещо друго, докато беше при нас. Просто нашите проблеми вече не го занимаваха. Не искаше да се караме, дори не опитваше да промени мнението ми. Сякаш вече бе взел решението да се изнесе и изчакваше подходящия момент, за да ми каже. Някога всичко между нас беше прекрасно — добави тя. — А сега няма и следа от това.
— Искаш да кажеш, че ти си била водещата фигура — изтъкна Джен.
— Не съм — бе отвърнала Ив подразнена. — Той помагаше, вършеше своя дял като по задължение. Сега обаче е все работата… работата това… работата онова… Не мога да я понасям тая работа. Имам чувството, че става същото като с Денис.
Поседяха известно време смълчани, отпуснали се удобно една до друга на канапето.
— Може да е ядосан, че не се омъжи за него — обади се Джен.
— Просто не мога да го направя отново. Страх ме е. Не искам пак да съм нечия съпруга. Вече не.
— Не смяташ ли, че бъркаш брака по принцип с брака ти с Денис? — бе попитала Джен.
Ив хранеше подозрения, че всички бракове са брак с Денис, просто в различна степен.
— Искам да кажа, че аз съм все пак омъжена — напомни й Джен. — Да ти приличам на нечия изтривалка?
— А защо го направи, хайде, кажи ми.
— Ти беше там. Толкова ли е трудно да си го обясниш? — бе попитала Джен. — За да направим едно страхотно тържество и да кажем на всички, че се обичаме. Струва ми се, че документите също помогнаха. Така просто сме по-здраво свързани.
— И нищо ли не се е променило помежду ви след брака?
— Почти нищо.
— Значи все пак има нещо.
— Семейството ми започна да се държи по-мило с него. Най-сетне всички приеха, че Райън е за постоянно. Толкова ли е лошо? А, и се караме повече за работата вкъщи. Иначе всичко си е както преди.
Хм.
— Направо умирам от глад.
И двете избухнаха в кикот.
— Започва да ни хваща гладната истерия след тревата. Жалка история. Ако Ана стане и ни завари такива, направо ще умра от срам.
— Нали е органична? — Джен й бе подала остатъка. — Нищо. Нека пробва да си дръпне. Може да я посмекчи малко. Доста е напрегната за петгодишно дете.
— Млъквай! — Ив се бе престорила, че я удря.
И така Ив и Джозеф се разделиха с горчиви сълзи и малък камион за товари. Тя бе разстроена. Той бе разстроен, а също и трите деца.
Дени крещеше из цялата къща и обвиняваше майка си, че нещо не е наред при нея. Том се разплака, а на Ана й трябваше цяла седмица да осъзнае, че татко й вече не живее при тях, и плака безутешно, когато я отведоха в Манчестър за уикенда, а Ив остана сама в апартамента за пръв път през живота си. Непоносимо сама. Тогава излезе и си взе две котета, още тази първа събота.
Имаше няколко кратки бурни одобрявания, включително и последното, когато се разбраха Джозеф да прекара трите дни по Коледа с тях, заради Ана. Виното, свещите и възторгът на момиченцето да ги види двамата отново заедно, доведе до носталгично любене в банята, където по целия под се разплиска вода, а гумените патета, лодки и шампоани паднаха върху тях. В продължение на няколко часа бяха излекувани и щастливи.
Само че по това време той вече се срещаше с друга, беше се изнесъл напълно от Лондон… а тя не можеше да допусне децата й да бъдат наранени, като рискува и опита да възстанови връзката с него.
— Прекалено сложно е. Никой от двама ни няма представа какво иска другият — каза й Джозеф, докато я галеше по косата и я целуна по бузата за лека нощ преди да отиде да спи на канапето.
Бременност след този воден коледен секс й се стори просто една ужасна космическа шега. Тя бе на трийсет и девет, не точно моментът, когато тялото ти поднася подобни изненади на плодородието, и изчака до петнайсетата седмица, за да каже на Джозеф. Той предложи да се върне и двамата прекараха дълъг, много мокър уикенд, докато обсъждаха условията. Ив си бе мислила, че още едно бебе може да възроди нещата и те отново да станат каквито бяха — да си върне съвършения живот, когато Ана бе малка. Джозеф обаче не бе готов да се откаже от работата си в Манчестър.
— Не всичко може да остане каквото си е било, Ив. Просто защото ние се променяме, не значи, че промяната е за лошо — убеждаваше я той.
Последното си предложение Джозеф направи по телефона, късно една вечер, разплакан, а тя му отказа, каза му „не“, заяви, че всичко било свършило, въпреки бебето, което бе категорична, че ще роди.