— Толкова тъжна ми се струваш — прекъсна я Джен. Напоследък времето бе неестествено топло за сезона, така че решиха за пръв път тази година да се пренесат в градината. И въпреки че в момента си бяха облекли якета, за да не замръзнат, пак им беше приятно да седят навън и да пият в мрака сред зеленината, да вдишват мириса на влажна земя, защото Ив бе поливала.
— Може пък новата работа да ти се отрази добре — опита се да я насърчи Джен.
— И Лестър така каза — сподели Ив, вече доста подозрително настроена. — Защо хората смятат, че имам нужда някой да ми прави добрини?
— Защото в живота ти не се случва нищо.
— Доизкажи се, моля те, Джен. — Вече се чувстваше обидена.
— Извинявай. Исках да кажа, че откакто двамата с Джозеф се разделихте и Роби се роди, нищо, ама наистина нищо не се е променило. А това беше преди повече от две години, нали?
— Аха, искаш да кажеш освен това, че си имам бебе прощъпулник, с което трябва да се разправям ли? — Ив отново бе станала раздразнителна и Джен прецени, че ще бъде най-добре да замълчи.
Ив беше объркана. Джен не знаеше за ветеринаря. Никой не знаеше. Не бе нужно да докладва за няколкото откраднати следобеда приятелски секс. Приятелката й бе права: абсолютно нищо не се бе променило.
И може би, тъй като беше тъмно, може би защото се чувстваше наранена, а най-вероятно защото почти цели три бутилки вино бяха изпити, Ив изведнъж чу гласа си да казва на Джен нещо, за което тя самата все още се страхуваше да мисли.
— Иска ми се да пробвам отново с Джозеф — призна тя.
— Какво! — извиси глас Джен. — Какво каза? С гадняр втори номер ли? Ив… Ало? Мисля да ти взема чашата и да ти спра виното.
— Джен, недей. — Ив се подразни, че направи това признание.
— Кога го реши? — заразпитва я Джен.
— Нищо не съм решила. Просто ще му кажа, пък да видим какво ще излезе.
— О, Ив! — Приятелкатай въздъхна отчаяно. — Той си има ново гадже, в случай че не си забелязала. Да не говорим, че живее в Манчестър… просто животът му е продължил в друга посока. Да знаеш, че ще чуеш един унизителен отказ.
— Може пък да ми е от полза — каза Ив. — Каквото и да правя, не мога да спра да се чудя: Какво ли ще стане, ако?
— Сладурче. — Джен премести стола си по-близо. — Какво предизвика това решение? Мислех си, че си много по-добре.
— Не съм — призна Ив и забеляза как гласът й потреперва, което означаваше, че трябва да положи много усилия, за да не заплаче. — Спя с ветеринаря, а то изобщо не е същото.
— Не е възможно да бъде същото — опита се да я успокои Джен и едва потисна желанието си да попита: „Какво? Къде? Кога?“ и разни други подобни въпроси.
— Това обаче не означава нищо. — Ив стискаше очи, за да не позволи на сълзите да рукнат. — С Джозеф винаги означаваше много, още от първата вечер.
Джен продължаваше да я гали и успокоява.
— Не мога да продължа напред, преди да съм се уверила, че няма път назад — сподели Ив.
— Всичко е наред. — Джен продължи да разтрива гърба й. — Не можеш да му го изтърсиш просто така, не и без да си забелязала поне някакъв интерес от негова страна.
— Ана ми каза, че намерила моя снимка в жабката на колата му. — Като го каза на глас, й се стори празна надежда.
— Ана има интерес да ти говори подобни работи — напомни й Джен. — Наистина ли мислиш, че трябва да приемаш за чиста монета всичко, което ти казва?
— Права си… само че последните няколко пъти, когато го виждах… не знам, струва ми се, че има нещо, което се променя. Държахме се страшно добре един с друг, а той иска да прекарва повече време с Роби и предложи да вземе Ана със себе си в Германия, когато замине за някакво проучване на мерките на опазване на околната среда.
Искаше й се да каже, че това звучеше повече като стария Джозеф… моя Джозеф. Само че изражението на лицето на Джен я възпря.
— За Бога, Джен — въздъхна тя. — Струва ми се, че си права. Всичко това е пълна глупост. Не биваше да ми позволяваш да изпия такова количество вино.
Ив откри хартиена кърпичка в джоба на дънките и избърса очи. Издуха носа си и се усмихна извинително.
— Най-добре да внеса чиниите — каза.
Джен успя да си придаде съчувствен вид и да остане притихнала за някакви си пет секунди, преди да се възмути.
— Направо не мога да повярвам, че не си ми казала за ветеринаря!
Глава 8
— Излизаш ли? — Ана беше в спалнята на Ив и я наблюдаваше как внимателно си слага от отдавна позасъхналото червило, което откри в дъното на чекмеджето за бельо.