— Неделя ли… точно това е денят, в който от магазините се краде най-много вино, подпалват се коли и всички пощуряват.
— Много смешно, няма що.
Още двама гости щяха да присъстват: Хари, семейният фризьор и близък приятел — женствен, очевидно с променен цвят на косата, прекалено префърцунен тип, който все изтърсваше по нещо на italiano, но пък винаги бе много мил с Ив и момчетата, още от времето, когато тя се премести в Хакни, и с течение на времето от обикновен приятел се превърна в сурогатен чичо. Щеше да дойде и Нилс.
За всички, освен за Джен и за прекалено подозрителната Ана, Нилс бе просто ветеринарят и нов приятел. Само че Ив забеляза как всички го наблюдават с блеснали очи, когато го въведе в шумната претъпкана от гости кухня и го представи.
Всички познаваха кухнята на Ив и не обръщаха никакво внимание на нищо, но Нилс, който идваше за пръв път, не можа да седне веднага, искаше му се да обиколи и да разгледа безбройните нови неща.
Стаята бе претъпкана. Пукаше се по шевовете. Имаше шкафове и ракли, и полици, и ниши по стените и навсякъде бе отрупано с кухненски съдове. Тигани, тенджери, тави, чинии, чаши — все обичайни неща, но освен тях имаше и цял набор необикновени — антикварни масленици, цели шест, различни емайлирани гевгири, колекция рендета, японски чайници, безкрайни редици готварски книги, много от тях стари и престари, канички и разни други дреболии. На всяко свободно местенце бяха наблъскани растения — садени заедно и поставени или на перваза на прозореца, или на пода, или високо по лавиците, готови да поемат в боен поход право надолу, ако останат прекалено дълго без вода.
Ив очевидно бе жена, която се чувстваше чудесно в кухнята си.
— Сипи вино, ако обичаш — нареди му тя и му подаде бутилката и няколко чаши. — След това сядай. — Изглеждаше доста небрежно — косата събрана на разпадащ се кок, и подтичваше от старата газова печка към масата, където гостите се бяха разположили и се надвикваха, насядали по събрани един Господ знае откъде столове.
В кухнята й цареше страховит хаос, но тя изобщо не го забелязваше, докато сритваше играчките в ъгъла с надеждата да не бият прекалено на очи.
Беше приготвила печени зеленчуци — картофи, тиква, пащърнак, моркови, дребен лук, цели глави чесън, изпечени със зехтин, със златна коричка, поръсени с билки от градината, и тонове домашна салата. След това имаше пухкав крем и ягоди за десерт.
Ив непрекъснато сновеше между масата и печката, хващаше откъслечни фрази от разговора и с удоволствие се докосваше и отриваше в Нилс, който май бе заел цялото й работно пространство.
Джен обсъждаше бременността с Том и Дийпа, която вече имаше коремче като футболна топка, скрито под тениската.
Ана се бе задълбочила в разговор с Хари и приятелката на Дени, манекенката Патрисия, за някакъв серум за коса, а Райън, Дени и Роби обсъждаха двигатели.
— Това е Патока и той ще отиде в задния двор, за да види Дебелата контрольорка — Роби бръмчеше по покривката с малка зелена машина.
— Аз пък реших, че това е Пърси — отбеляза Дени.
— Не! — Възмутеното гласче бе последвано от пухкаво юмруче, което грабна играчката и я натика под окото на Дени.
— Патока. Това е страхотна западна машина. — Да, наистина, отстрани пишеше GWR.
— Как си? — попита я Нилс, когато успя да се усамоти с нея до мивката в кухнята.
— Добре — усмихна му се тя. — Извинявай, че напоследък бях толкова заета и до днес така и не ми остана време да се видим. — Това не бе истина, и двамата го знаеха.
— Няма нищо. — Той едва се сдържаше да не докосне лицето й, защото независимо, че двамата с Ив бяха заедно, това все още беше тайна. — Много ми е приятно да се запозная с всички.
— Добре, всички си имат всичко, хайде ела и седни — подкани го тя, готова да пренесе последните пълни чинии на масата.
Най-сетне, след като бе сервирала на всички и чашите бяха напълнени, тя вдигна своята.
— За Дийпа и Том. Честито и на двамата, пожелавам ви безгрижни дни и натоварени нощи и помнете, че целият ви живот е пред вас!
Чукнаха се и отпиха.
Спря поглед на най-големия си син, Дени, който изглеждаше уморен, със синьо-черни кръгове под очите, кестенявата му коса бе по-тъмна от обикновено, защото не е мита. Зачуди се дали се притеснява за работата си или за Том, или просто купонясва до късно с Патрисия.
Опитваше се да се насили и да хареса Патрисия, но имаше нещо, което инстинктивно я отблъскваше. Патрисия бе поразителна, с много бяла, съвършена кожа, дълга до кръста права кестенява коса, която бе вързала на небрежна опашка, и тяло на манекенка — идеалната жена, слаба и висока.
Държеше се доста притеснено, кимаше, смееше се тихо и изглежда усещаше, че някой непрекъснато я наблюдава. Ядеше смешно малки хапки и Ив забеляза, че Ана се опитва да подражава на кльощавия ангел на съвършенството. Дъщеря й щеше да започне да връща чинията си недокосната, а утре щеше да отиде на училище вързана на опашка в знак на преклонение пред зашеметяващата Патрисия.