— Не може да се каже, че е новата му жена. От години е на сцената… — Ив се постара отговорът й да прозвучи незаинтересовано.
— Нали всички сте наясно — продължи Том, — че ще стане голяма веселба?
Ив погледна Дени, който ядеше, вперил поглед някъде надалече, без да казва и дума.
— Ти какво мислиш? — обърна се към него.
— Нищо важно — отвърна той. — Пукната пара не давам за Денис. Представа нямам каква муха те е ухапала, та го каниш — подметна на Том.
— Че той е част от семейството — напомни му Том. — В известен смисъл.
Дени изсумтя и Том и Ив прецениха, че е най-добре разговорът да бъде прекратен. Ядосаният Дени не бе за пред хората.
По-късно, когато почти всички си бяха тръгнали — Нилс бе успял да си открадне няколко целувки по време на задължителната обиколка на градината, днес много мокра, и я накара да обещае да се обади, — Том и Дийпа се задържаха в кухнята и предложиха на Ив да й помогнат да разтреби. Какво точно било да си женен и да родиш на двайсет? Искаха да разберат всичко и започнаха да разпитват Ив, докато търкаха тенджери и миеха чинии.
— Господи — започна тя и отметна косата от лицето си с гумените ръкавици. — Мога да ви кажа как беше при мен, но това съвсем не означава, че и при вас ще бъде така. Дори се надявам най-искрено да бъде съвсем различно. Искам да кажа… аз бях с Денис, а той бе много по-възрастен от мен, работохолик, минал трийсетте. Искаше все неща, които харесват всички възрастни: къща извън града, две деца, съпруга домакиня. Аз си мислех, че искам абсолютно същите неща. Само че не се получи. — Чу се дрънчене на тенджери и тигани, докато тя се опитваше да смекчи спомените. — За известно време беше хубаво… донякъде. Прекъснах университета — добави. — Преместихме се в Съри, изгубих връзка с всичките си приятели от университета, както и всички шансове да започна кариера след завършването… Но пък имах момчетата. — Вдигна поглед от мивката и им отправи усмивка.
— А аз защо не знам нищо за тези неща? — обърна се Дийпа към Том, но се надяваше Ив да запълни празнотите. — Къща в провинцията? Богат и пребогат татко?
Ив бе забола поглед в мивката.
— С Денис все още се говори много трудно. Той ни разочарова много болезнено.
Глава 11
По онова време тя се казваше госпожа Ивлин Ли. И беше съвършено различен човек. Бе младата, изключително добре поддържана съпруга на суперуспелия (поне така си мислеше) финансов магьосник Денис Ли. Майка на две деца, с невероятна къща в снобското Съри, а всекидневните й грижи се въртяха около съществения проблем в какъв цвят да пребоядиса трапезарията, как да вмести маникюра и коломаската преди часа по тенис, да не би супата от пащърнак с къри да се окаже прекалено елементарна за вечерята в неделя вечерта.
Денис я покори на деветнайсет с… с какво по-точно? Любов? Копнеж? Нужда? Обещанието за деца и финансова обезпеченост?
Бе студентка по антропология в Лондон, когато двамата се запознаха. Баща й бе настоявал да запише право, а и тя се надяваше за същата специалност. Обичаше съдебните зали, бе седяла дълги часове в тези официални помещения, изпълнена с почит, и го наблюдаваше как работи още от дете. Само че шестиците от провинцията се бяха оказали недостатъчни за столицата и се оказа, че може да запише единствено история на изкуството или антропология. А Лондон определено бе мястото, където й се искаше да остане да живее. Бе израсла сред уюта и спокойствието на малък провинциален град и копнееше за големия град. Искаше да върви по безкрайно дългите улици, сред тълпите, да се порадва на приключения в пълна анонимност.
Ивлин избута първата година, заета да се сприятелява с нови хора и да обикаля кафенета и барове.
Една вечер я запознаха с Денис, познат на някой от групата, бившо гадже на сестрата на колега от по-горните курсове, или нещо подобно. Беше се отбил, за да им каже здрасти, и седна до нея.
Още от мига, в който се заговориха, тя бе очарована. Стори й се толкова изтънчен, толкова зрял в безупречния си костюм с ланец за часовника, с кърпичка в горното джобче, със скъп парфюм и маникюр. През всичкото време от службата му изпращаха съобщения по пейджъра и той непрекъснато притичваше до телефона, защото мобилните телефони, технология, която тепърва предстоеше да революционизира живота на Денис, все още не съществуваха.
В сравнение с Денис колегите й с разкопчани ризи и кожени якета изведнъж й се сториха неугледни и неориентирани. Денис живееше сред зрели хора в света на успеха, а тя копнееше за този свят. Все още живееха в осемдесетте, за Бога! Всички искаха да се представят за зрели хора, за богаташи, носеха се подплънки и златни копчета. Брокерите като него бяха златни момчета.