О, да.
Тялото му миришеше на липов сапун и тя усети вкуса на шампанско по езика му, докато се притискаше към безупречно изгладения му костюм и розова риза. Щеше да прави секс с едно юпи и това преживяване нямаше да има нищо общо с неопитния секс в гимназията и в началото на първата година — единственият опит, който бе натрупала досега.
— Толкова си красива — прошепна той. — Моля те, ела горе с мен.
Качеха се на горния етаж в спалнята.
Черни сатенени чаршафи! Не можеше да повярва.
Между целувките той започна да я съблича: евтината рокля, ужасния чорапогащник, а когато сутиенът тупна на пода, гърдите й, с които тя се гордееше, защото бяха малки, много бели с малки розови зърна, сякаш хипнотизираха Денис.
За момент й се стори, че той ще заплаче.
— Ей, всичко е наред… — тя го целуна по бузата. — Това са само гърди.
— Съвършени са — бе казал той. — Ти си истинско съвършенство.
Трудно е да устоиш на зрял мъж, който ти подарява златни бижута и мисли, че си съвършена. Лъскавите сатенени чаршафи бяха прекалено хладни, потръпна, когато се отпусна върху тях. Само че приятно топлото тяло на Денис бе до нея.
Той отдели най-много време на гърдите й. Навлажни ги с език, гали ги, докато зърната й щръкнаха, целуваше ги и ги смучеше. За нея всичко това бе интересно, но не особено възбуждащо. Той свърши прекалено бързо и тя остана с впечатлението, че сексът е просто приятен начин да прекараш около половин час, но така и не разбираше какво толкова го превъзнасят.
Денис се бе отпуснал доволен и благодарен за няколко минути, след това се надигна, направи кафе и пусна компютъра до леглото. Тя заспа, докато го слушаше как ругае под носа си за спада на стоковата борса в Токио, или нещо такова.
Сексът стана по-приятен и Денис посвети следващите няколко месеца, за да я превърне в съвършеното гадже. Вече носеше чорапи с дантелен край, жартиери, сутиени, които струваха повече, отколкото преди даваше за едно палто.
Скоро се присъедини към групата избрани студентки, които ходеха на лекции с кашмирени поли, маркови дънки и ботуши на висок ток. Бързо вирна глава. Никога преди не се бе случвало някой да й обръща толкова много внимание. По-малката й сестра, която беше и по-умна от нея, и по-красива, умницата Джейни, бе любимката на баща им, и тъй като у тях нямаше майка, която да уравновеси нещата, чак сега Ив започваше да се чувства много по-добре. Винаги бе поставяна на второ място, никога не бе предпочитаната. Когато Джейни влезе в Кеймбридж, ни повече, ни по-малко в Кеймбридж, за да учи право, Ивлин бе убедена, че тя самата е и неудачница, и некадърница.
Затова вниманието на Денис бе добре дошло. Той я бе издигнал на пиедестал, глезеше я, оказваше й внимание, държеше се с нея като с равна, като със специален, много любим човек.
Бе му безкрайно благодарна и се стараеше да му угажда и да се превърне в жената, която той искаше да бъде.
След това, през летния семестър на първата година в университета, се случиха едновременно няколко неща, които събраха Денис и Ивлин много по-бързо, отколкото и на двамата им се искаше.
Единствената жива роднина на Денис, майка му, почина. Няколко седмици бе сериозно болна и му бе признала много театрално колко съжалява, че той не се е оженил, не се е установил и няма деца. След това бе починала и му бе оставила достатъчно пари, за да си позволи да напусне работа и да създаде своя собствена компания. Докато уреди погребението, изчака прочитането на завещанието, подреди семейния дом и го обяви за продажба, Ивлин разбра, че е бременна.
В първия момент бе обзета от ужас. Какво ли ще си помисли Денис? Какво ли ще кажат баща й и умницата Джейни? Едно беше да се превърнеш в пораснала, изтънчена и сексапилна жена, съвсем друго да се окажеш бременна без време. Изчака няколко седмици преди да съобщи на Денис и с времето премисли нещата.
Искаше да се омъжи за Денис, искаше да роди деца от него. Щеше да бъде добра майка, беше сигурна. Той нямаше да успее да я убеди да постъпи другояче. И така, след шока около загубата на майка си Денис научи, че ще става баща, а Ивлин ясно му даде да разбере, че иска брак, при това веднага.
Отначало той бе твърде объркан, за да възразява, просто се примири и още преди годината да е изтекла, Ивлин се настани в първата си малка къща в Съри в очакване да се появи бебе номер едно.