Колкото и да беше странно, остана напълно спокойна. Не, вече не кървеше, съобщи на лекаря по телефона. Да си почива, я бе посъветвал той, да не се занимава с нищо, защото много жени имат кръвотечение в началото на бременността, най-вероятно не е нещо страшно. Въпреки това я предупреди да му се обади, ако усети някаква болка.
Похапна почти весело, обади се на няколко души, както бе запланувала. След това си наложи да полегне и да поспи, преди да стане четири, когато отиваше да прибере синовете си от училище.
Около час и нещо по-късно се събуди и почувства, че е като пребита, а в корема й пулсираше тъпа далечна болка. Отметна юргана и с ужас забеляза, че лежи върху напоения с кръв чаршаф. Кръвта бе пробила през дънките по чаршафа и по юргана. Обзета от паника, се обади на лекаря от телефона на нощното шкафче и той й нареди да дойде веднага в болницата.
Само че преди това трябваше да се обади където трябва. Пръстите й трепереха, докато звънеше на детегледачката на момчетата, госпожа Уилсън, за да я помоли да ги вземе от училище и да се грижи за тях, докато се прибере.
— Всичко наред ли е? — бе попитала госпожа Уилсън.
— Все още не знам. Трябва да отида да ме прегледат. Сигурна съм, че няма да отнеме много време, но поне ще помоля Денис да се прибере по-рано — бе казала тя, без да има представа как ще успее да убеди Денис да си зареже офиса, без да е уведомен предварително, нищо, че случаят бе спешен. Бе набрала номера му и се свърза със секретарката.
— Господин Ли е извън офиса на среща с клиенти и ще вечеря с тях, госпожо Ли.
— Имате ли представа къде е? — Той както обикновено сигурно нямаше да отговори на съобщението на пейджъра.
— Според графика ще вечеря… с господин Максуел в „Савой“.
Затвори и набра номера на пейджъра му, за да остави спешно съобщение, а след това позвъни в ресторанта, но там нямаше резервация нито на името на Ли, нито на името на Максуел. Сервитьорът бе усетил притеснението й и бе предложил да попита на всяка маса за господин Денис Ли.
Чака дълго и наблюдаваше как сгънатата между краката й кърпа се напоява с кръв, докато се чудеше как ще се добере до болницата, без да оплеска с кръв навсякъде.
— Не, госпожо. — Сервитьорът отново се бе върнал. — Няма никой с това име, много съжалявам.
Забрави веднага за Денис, обзета от паника заради кървенето и притеснения покрай пътуването до болницата. Усещаше как огромно количество кръв се излива от нея. Бе страшна и черна и тя започваше да се плаши все повече. В банята натъпка навита тоалетна хартия в бикините, обу тъмносини дънки, къси чорапи и маратонки и повика такси.
Докато чакаше таксито, напълни ръчната си чанта с неща, които можеха да й потрябват: списание, още тоалетна хартия, тоалетна чантичка, ключове. Дори за миг не й хрумна, че може да се наложи да остане там през нощта.
Докато таксито мине по оживените улици до болницата, кръвта се бе просмукала в дънките и бе стигнала до шлифера. Шофьорът спря направо пред акушеро-гинекологичното отделение и дори не прие банкнотата, която тя му подаде с треперещи пръсти.
Мина по асфалта, превита на две от болките в корема, пребледняла и вече изпаднала в шок. Когато сестрата от приемната видя в какво състояние е Ивлин, тя я въведе в странична стая и я настани на една кушетка, докато попълни документите.
— Лекарят ще дойде всеки момент — казаха на Ивлин, но чакането се проточи. Докато лежеше, тя наблюдаваше как кръвта се просмуква по дрехите й, усети я в чорапите и чак между пръстите на краката.
Най-сетне я отведоха в съответното отделение, на носилка на колелца, с краката напред по зелените коридори. В малката стая за прегледи лекарят и сестрата, нахлупили смешни хартиени шапки, зелени дрехи и найлонови престилки, я прегледаха забързано и тя усети, че страхът й се засилва.
Чуваше гласа си някак отдалече.
— Какво става? Ще загубя ли бебето? Трябва да се обадя на съпруга си.
Те издаваха някакви звуци, очевидно, за да я успокоят, но не отговаряха, докато й мереха кръвното, температурата и й помагаха да съблече прогизналите от кръв дрехи и й сложиха болнична престилка. Горещите течения не спираха: тя усещаше как под нея се събира топла локвичка и се просмуква в престилката.
По молба на лекаря вдигна крака, за да може да я прегледа, въпреки че никак не искаше да се подлага и на това, не и при тези обстоятелства.
Най-сетне последваха думите, които тя се бе надявала да не чуе.
— Разширена шийка, страхувам се, че сте получили спонтанен аборт. Трябва да погледна по-добре.