Тя все още не бе видяла табелата „Продава се“, забита в края на алеята за коли рано същата сутрин.
— Ами… не, май не… ами… ще ви уведомя, ако нещо… стига нещо да се промени. Благодаря ви, много ви благодаря… за помощта. — Мили Боже, защо благодареше на млекаря за помощта му? — Искам да кажа за доставките.
— Няма проблем. Е, хайде, довиждане. Всичко най-хубаво.
— Да… благодаря ви.
И изведнъж, бързо и неусетно, все едно че бе дръпнала нишка от някоя плетка, животът им се разбрида. Къщата бе продадена, колите продадени, повечето мебели отнесени от носачи, заедно с бижутата й и дори най-скъпите й палта и чанти.
Компютрите на Денис, телевизорът и останалата техника, скъпата стереоуредба, видеото, картините… Нямаше смисъл да се опитва да скрие какюто и да е, защото всичко бе описано от застрахователите, както изтъкна съдия изпълнителят.
Една вечер, след като децата си легнаха, Ивлин прегледа останалите си дрехи и се зачуди какво може да продаде, за да се сдобие с някакви пари. За нито една от дрехите нямаше да успее да получи цената, на която бе купена. Кафяв кожен панталон от „Ралф Лорън“, оригинален уникат, беше на цената на покупките за шест седмици, или може би два месеца от най-основното, кашмирен комплект — на цената на сто бутилки евтино вино; вечерната й рокля от „Дона Каран“ — таксата на Дени за училище за целия срок. Само че сега, като ги предложеше за втора употреба, едва ли щеше да успее да получи повече от неколкостотин лири. Но дори това бе по-добре от нищо, реши тя. Затова събра четири големи кашона и започна да натрупва в тях всичко, което бе избирала с вкус и желание през последните шест години.
Скъпите маркови обувки, внимателно запазени в кутиите с оригиналната хартия между тях, останаха на дъното на кашоните. След това тя прегледа официалните си рокли и костюми, всички отделени в калъфи, както бяха взети от химическото чистене. Червената рокля без гръб, обсипана с мъниста, която бе обличала на коледния бал в Лондон само преди четири месеца и през онази нощ се бе чувствала като най-елегантната и бляскава дама на планетата.
Шикозните френски костюми, с които подчертаваше, че е съпруга на преуспяващ бизнесмен. Велурените панталони, якетата и ризите, които толкова много обичаше. Защо да не ги продаде, след като вече нямаше да може да си позволява да ги дава всяка седмица на химическо чистене. Така щеше да е най-разумно.
Копринените блузи, които бяха истинско съвършенство, също намериха място в кашоните, остави си само тези, които бяха с петна.
Много внимателно избра нещата, които щеше да запази — дънки, удобни пуловери и якета, за които нямаше да получи пари, също и тениските, и всекидневните шемизети, и всичкото си бельо. Остави и един стилен черен костюм с пола, бяла риза и черни обувки на висок ток. Прецени, че те трябва да останат в гардероба й, каквото ще да става. Едно зимно палто, дебел анорак, две кашмирени пола, удобни и поизносени обувки. Нощници и пижами, а също и евтините бижута, все неща, които бяха оставени, след като я помолиха да свали часовника от „Картие“, за да го приберат и него.
На следващата сутрин Денис й помогна да натовари кашоните в багажника на взетия под наем товарен автомобил и тя сама ги закара в магазина за дрехи втора употреба. Изведнъж разбра, че няма причина да се срамува от това, което прави. Налагаше се да опита вкуса на унижението, да приеме съжалението на околните и да погледне истината в очите. Не биваше да се оставя случилото се да я унищожи.
Жената в магазина се държа мило и приятелски. Дори и да знаеше коя е Ивлин, или защо й се налага да продава целия си гардероб, тя не направи дори най-малкия намек.
Беше трудно, много по-трудно, отколкото бе очаквала, докато наблюдаваше как се отваря всяка отделна дреха, как я оглеждат и й поставят цена.
Когато извадиха червената рокля от опаковката на химическото чистене, жената се бе ококорила. Веднага разбра, че тази рокля със сигурност струва повече от три хиляди лири, че е купена преди броени месеци, но й предложи само четиристотин лири.
Ивлин бе кимнала, тъй като не можеше да промълви и дума, защото пред очите й бе лицето на Том, когато й каза, преди да тръгнат с баща му за тази вълшебна вечер, че прилича на фея, „покрита с блестящи трохички“, и знаеше, че няма да може дълго да издържи на подобни спомени.
Сумата, която се събра, след като жената оцени всичко, се стори на Ивлин цяло богатство, възлизаше на над две хиляди лири. Само че сега можеше да получи не повече от половината, а останалата част едва когато се продадат петдесет процента от оставените дрехи.
Ивлин се съгласи, но обясни, че държи да получи парите в брой.