Нощем двамата с Денис лежаха един до друг в леглото сред четирите стени, които тя познаваше така добре още от дете, и не си казваха нито дума. Докато една нощ, след като бяха в къщата вече пет седмици, той й съобщи, че ще му се наложи да замине да работи в чужбина.
— Тук не намирам никаква работа — обясни. — Прекалено много се разчу. Никой не иска да ме вземе.
Беше съставил план да приеме предложението за работа на бивш колега, който сега работеше в Сингапур. Не си спомняше тази новина да й е въздействала по някакъв начин. Освен това й бе съобщена без всякакъв ентусиазъм. Денис не говореше за някое нечувано ново предизвикателство, нито за новото начало, което смяташе да осигури на цялото семейство. Просто й обясняваше какво се налага да се направи.
— Във Великобритания няма да мога да си отворя своя фирма години наред — каза й той, лицето му бе сгърчено от съжаление и разочарование. По време на кризата бе подпухнал и лицето му бе непрекъснато зачервено. Ивлин подозираше, че той пие много повече, отколкото си признава. А пък русата му коса бързо изтъняваше.
Когато го погледна, не забеляза и следа от очарователния, енергичен, обаятелен мъж, който на времето я бе пленил. Пред нея бе подпухнал и стресиран финансист от Сити. И въпреки че не го разпита как се бе озовал в тази помия, подозираше, че не е играл по правилата и затова се е опарил.
И така, две седмици по-късно той замина за Сингапур. Да, наистина замина. Нямаха достатъчно пари, за да тръгнат всички, а на новата работа не осигуряваха нищо допълнително, бе обяснил той, затова можели да си позволят парите само за един билет и наема на една гарсониера. Увери я, че за броени месеци положението ще се оправи, веднага щом станеше ясно какъв добър професионалист е.
Бе необичайно потаен за работата си и й остави доста мъгляви инструкции как да се свързва с него, но обеща да се обади веднага щом се настани в хотел, а и когато се премести в апартамент.
Спомняше си, че той си приготви три огромни куфара с почти всичките си вещи — дори дебелите зимни палта, не пропусна да забележи, че е прибрал и любимите си книги и компактдискове, и всички обувки, а също и сребърните дрънкулки останали от баща му — часовник, инкрустирана четка за коса и снимка на Дени и Том още като бебета.
— Не искам да трупаме всичко това в къщата на баща ти — каза й в опит да обясни защо е нужно да влачи огромните тежки куфари.
След това замина, а тя нямаше никаква представа, докато махаше обляна в сълзи след отдалечаващото се такси — защото той отказа Ивлин да го придружи до летището, — че ги изоставя завинаги, че тя и момчетата няма да го видят години наред.
Глава 15
Ивлин го търсеше с настойчиви непрекъснати обаждания: звънеше ту в авиокомпанията, ту в централата на фирмата, която той бе споменал, най-сетне се принуди да позвъни и в полицията. През тези трескави дни установи със сигурност, че Денис е жив и е добре, че наистина живее там, но не бе направил абсолютно никакъв опит да се свърже с тях.
Нещо се пречупи в нея, когато го разбра. През деня си налагаше да се държи нормално, единствено заради Дени и Том, вечер се опитваше да обясни на баща си, който не можеше да повярва какво точно се бе случило, а нощем се мяташе в леглото и се мъчеше да намери някакво разумно обяснение.
За момчетата къщата на дядо престана да бъде ново и любопитно място. Те се превръщаха във все по-раздразнителни, мрънкащи и непослушни малчугани. Нямаше къде да си сглобят влаковата линия, не им се позволяваше да играят футбол в градината, а колкото повече дядо им недоволстваше от държанието им, толкова по-малко слушаха.
Ивлин се стараеше да впрегне енергията им, като ги водеше да плуват, ходеха на разходки в парка, дори през ден косяха ливадата пред къщата и събираха тревата. Само че тя бе изтощена и изпълнена с ярост, която едва съумяваше да потиска, заради всичко, което й се бе случило. Седмиците минаваха, а от Денис нямаше никаква вест. Писа му и изпрати писмото до компанията, с молба да й каже какво става, но писмото й бе върнато неотворено, а на него пишеше: „Адресът непознат“. Тя така и не разбра дали ставаше въпрос за компанията, или за съпруга й. Нямаше сили да се опитва да научи повече.
Денис не искаше да знае за тях. Беше ги изоставил да се оправят както знаят. Без да даде каквото и да е обяснение.
Една сутрин Том подскачаше из стаята и нямаше никакво желание да се облече, а Ивлин осъзна, че не издържа повече. Протегна ръка и му удари шамар толкова силно, че четирите й пръста се отпечатаха на бузата му.