— Надзорната служба, Лини. Какво ще кажеш за надзорната служба? Няма да изкарваш кой знае колко пари, разбира се, но тя отговаря напълно на изискванията ти. Освен това се справяш страхотно с децата, затова защо не пробваш да направиш нещо за младите престъпници?
Идеята наистина беше добра. И както всички добри идеи, бе приета. Преди още Ивлин да започне да протестира, Джейни я заведе в социалната служба, за да започне да получава детски помощи. След това отидоха в библиотеката, за да може Ивлин да прегледа подходящата литература, а сетне сестра й й купи изискан костюм от единствения приличен магазин в града и я заведе на вечеря, където изпиха огромно количество червено вино.
— Вие с татко откога знаехте, че съм омъжена за такъв лайнар? — полюбопитства Ивлин, сдед като приключиха основното ястие.
— Господи! — Джейни сведе поглед към чинията си, засрамена и изпълнена с неудобство. — По-добре не ме питай.
— Защо не?
— Защото никога не съм искала да се омъжваш за него, но знаеш много добре, че не можех нищо да ти кажа. Ти беше яко хлътнала по него, изобщо не мислеше, а и едва ли щеше да ме послушаш, ако ти бях казала. Та по онова време аз бях едва на седемнайсет, Лини.
— Така е, сигурно нямаше да те послушам. — Ивлин нави края на салфетката на пръста си. — Ти знаеше ли, че подобно нещо може да се случи?
— Не, разбира се! — отвърна Джейни. — Просто смятах, че ще се превърнеш в домакиня, която си живее благополучно в Съри, и ще си останеш да креташ така чак до края на живота си, отегчена до смърт… и никога нямаше да имаш свой собствен живот.
Ивлин се замисли над думите й.
— Аз съм самотна майка — каза тя на сестра си, изричайки истината за пръв път. — Самотна майка, която няма нито работа, нито пък необходимото образование, за да започне някаква работа. Толкова е страшно, Джейни, и както обикновено ми се иска да бях постъпила като теб. Трябваше да се явя на изпитите втори път и да вляза право. Ако бях адвокат, щях да изкарвам достатъчно пари и можех да си купя къща за мен и децата и всичко щеше да бъде наред.
— Ако се беше явила повторно на изпитите и беше записала право, нямаше да имаш момчетата — напомни й Джейни.
— Е, не съжалявам поне за това. — Ивлин завъртя виното в чашата и го изпи на един дъх.
— Всичко ще бъде наред — увери я по-малката й сестра. — Имаш мен и татко и ние ще ти помогнем. Обещавам ти, че всичко ще бъде наред. — Джейни искрено се надяваше нещата да бъдат както трябва този път.
— Вече се чувстваш по-добре, нали? — попита я Джейни, когато най-сетне спряха пред дома на баща й.
— Чувствам се много по-добре… Има някаква надежда! Благодаря ти — обърна се към нея Ивлин и остана загледана дълго в младата жена, седнала зад волана. Дълги години бе приемала Джейни като по-малката си сестра, която я дразнеше със съвършенството си, и сега й бе трудно да я възприема като млада жена — умна, мотивирана, истински интелигентна. — Гордея се с теб — призна Ивлин.
— И аз се гордея с теб — отвърна Джейни. — Ти премина през ада. Сега обаче е време да надигнеш глава… с малко помощ.
— Май ще се преместя отново в Лондон — сподели Ивлин, защото идеята й бе хрумнала току-що.
— Какво? С момчетата ли? Ами училището? Ами убийствените наеми там?
— Знам, знам… само че там ми харесва. Още първия път, когато отидох в Лондон, преди да се запозная с Денис. — Трудно й беше да обясни. Искаше да се махне от родния си град, в това бе напълно сигурна, да се махне от клаустрофобията, която я обземаше, защото всеки срещнат я познаваше, искаше да потъне в анонимния голям град.
Другото, което я подтикваше да се върне, бе убеждението, че в Лондон, още преди Денис, макар и за кратко, тя бе открила истинското си аз. Бе убедена, че може отново да открие това свое аз, да бъде такава, каквато наистина й се искаше, и само като се върнеше в Лондон, можеше да го постигне.
— Сигурно в Лондон има достатъчно работа за надзорници — погледна тя Джейни.
— Така е. Хайде, слизай. Татко ни чака. Да видим той какво ще каже по този въпрос.
— Добре, да чуем, а после ще направя каквото преценя.
И двете избухнаха в смях.
На следващия ден, като знак от съдбата, за госпожа Ивлин Ли пристигна писмо от магазина за дрехи втора употреба. По-голямата част от прекрасния гардероб била продадена и Карол искаше да знае дали да изпрати разликата от хиляда петстотин и седемдесет лири на същия адрес.
Хиляда и петстотин лири! Едно време Ивлин с лека ръка би профукала тази сума за някоя рокля, за стол… за нови пердета, но сега парите й се сториха вълшебен дар, който й позволяваше да осъществи новите си планове. След няколко седмици се записа на курс за надзорници и заедно със синовете си се премести под наем в едностаен апартамент в Хакни, в Лондон. Апартаментът бе неугледен, на сбутана тясна уличка, която гледаше към някаква общинска сграда, но пък автобусната спирка им бе пред вратата, а църковното училище бе само на две пресечки и беше доста добро, поне така я увери брокерът по недвижими имоти.