Първата нощ бе трудна. Заобиколени от кашони, куфари и разни мебели, тя се опита да развесели момчетата, докато те се чудеха какво, по дяволите, става.
След като вече се бяха нанесли, забеляза колко голи и мизерни са белите стаи, усети, че и кухнята, и банята са влажни и мрачни. И в двете имаше плесен в ъглите и по тавана.
Въпреки това, докато ядяха риба за вечеря на пода в хола, тя каза на синовете си:
— Знам, че изглежда гадничко, но ще го украсим и ще стане истински бонбон. Вие ще ми помогнете да изберем цветовете на стените, ще си купим постери и щом подредим багажа, ще видите колко различно ще стане.
Говореше искрено. Това бе новият им живот, тя отговаряше за всичко и нещата щяха на всяка цена да се получат. Нямаше да позволи на Денис да я смачка в калта, нищо че той бе предпочел да ги изостави и да се скрие някъде, където нямаше да успее да го намери.
Тримата спаха заедно тази вечер, сбутани на разтегателното канапе, заслушани в непознатите шумове на квартала. Профучаваха коли, избухваха шумни пиянски свади, мяукаха котки из кофите за боклук долу на улицата. Синовете й лежаха от двете й страни, тя ги бе притиснала до себе си, и се взираше в мрака, докато най-сетне заспа на зазоряване.
През следващите няколко седмици апартаментът придоби вид — странен и напълно неочакван. Може би трябваше да благодари на бутилката „Бейлис“, която я даряваше със спокойствие вечер, може би защото вече бе готова да покаже сроден пръст на безценния живот в Съри, на който бе посветила цели шест години, но Ив направи апартамента неузнаваем. С пълно одобрение от страна на момчетата холът бе боядисан в наситеночервено като вино, а черчеветата станаха тюркоазени, за да отиват на крещящия тюркоазен килим, който вече бе поставен на място. Спалнята на момчетата се превърна в нажежен до червено автомобилен мотор, кухнята бе залез с черни палмови дървета на едната стена, а пък банята стана, естествено, със синьо небе и бели облаци.
Бе истинско съвършенство, все едно че живееха в куклена къща, а тя отговаряше за всичко. Нито за миг не се налагаше да се притеснява какво ще си помислят Денис, приятелите им, баща й или който и да е друг. Вече не се налагаше да поддържа безупречно лъсната къща, да престоява часове наред в кухнята, за да приготвя разни шантави причудливи супи, нито пък да пече кедрови ядки, да се занимава с нарове и кивита, като ги реже по единствения правилен начин, да си къса нервите с boeuf en croute ((фр.) — телешко печено в тесто. — Б. пр.) и разни там трюфели.
Ивлин Ли се опитваше да живее по-спокойно, да стане от хората, които оставят нещата недовършени, които перат шарени и бели дрехи заедно, докато всичко стане със синкав оттенък, които гледат телевизия на закуска (понякога), които правят зеленчукова яхния и леща и имат достатъчно време, за да прекарат целия ден в парка с децата си. Бе убедена, че ще си създаде нови приятели и дори ще може да се посмее с тях.
Две седмици след като се нанесоха в апартамента, Ивлин почувства, че вече е в новия си дом. Раменете й се отпуснаха и тя не беше стегнатата невротична жена, в която се бе превърнала, защото постепенно започваше да се успокоява. Чувстваше се спокойна. Щеше да възпита момчетата точно както й се искаше, щеше да бъде майката, която винаги бе желала да бъде.
Един следобед, докато си правеха пикник в Хайд Парк, докато ръмеше леко и те се бяха скрили под огромен чадър, а момчетата се заливаха от смях на някакъв училищен виц, тя усети, че й е леко на сърцето, усещане, което не можеше точно да определи. След това за пръв път й хрумна, че това май е щастие. Толкова отдавна не бе изпитвала подобно чувство, че в първия момент дори не го позна.
Докато се усети, стана октомври и за пръв път от седем години насам се замисли дали не е време да се върне в колежа. Първата сутрин, когато отиде на лекции, каза на чиновника, че сигурно има някаква грешка, защото тя вече не използваше името Ивлин Ли, вече се бе превърнала в Ив Гардинър.
Не бе трудно да се разбере защо ще използва моминското си име, но пък Ив? Тя самата тайно винаги се бе наричала Ив, но едва сега, на двайсет и шест, си позволи да използва това име, да покаже на света нещо, което бе крила, истинското си аз.
Влезе в просторния стол при новите си състуденти и приятелите им, за да обядва, и разбра чак тогава колко много се бе променила през последните шест месеца. Ето че ядеше макарони със сирене с група други жени, някои на нейната възраст, но повечето по-млади, всичките облечени шикозно с модни дрешки и нейното поло, дънките и анорака изведнъж й се сториха прости и прекалено обикновени. Говореха за филми, за стаи под наем, за цени, за гаджета и вече отминалият й живот като Ивлин Ли, с тениса и пазаруването само в бутици, частните училища и официалните вечери й се сториха далечно минало, толкова далечно, че й бе трудно да повярва, че някога са били част от всекидневието й. Това бе първият й ден от обучението за надзорник. Какво ли биха казали Дилия и цялата банда приятелки? Ако изобщо си направеха труд да се поинтересуват какво е станало с нея.