— Тя ми купи цветя, въпреки че ме виждаше за пръв път през живота си. Аз пък реших, че искам да работя същото, да помагам на жените в този ужасен момент, когато не знаеш на кой свят се намираш и се чудиш къде ще се озовете с бебето.
Чувстваха се добре заедно. Ив си позволи да й разкаже някои неща от своя живот, да разкрие миналото си. Най-сетне лъскавият живот и безгрижието на Ивлин Ли се превърна в тяхна шега.
— Господи, в „Ралф Лорън“ има същото. — Ив се преструваше, че ще припадне, когато зърваше последната покупка на Джен от пазара.
— Не съм сигурна… А имате ли този модел от велур? — бе любимата им фраза и те я използваха за всичко — и за парцали за прах, и за детски гащи, и за бебешки биберони, и за торбички за прахосмукачка.
Официалната рокля от „Дона Каран“, копринените завеси, рейндж ровърът с кожените седалки — това бе мечтан свят, за който Джен обичаше да слуша. На Ив спомените не й причиняваха болка. Все едно че си спомняше някакъв сън. Умееше се да се шегува с дребнавостта на отминалия живот. Двете се заливаха от смях, сякаш този далечен свят бе най-смешното нещо, което човек може да си представи.
Ив Гарднър вече имаше нов живот, който да отива на името й, живот, който се въртеше около децата, разбира се, но включваше също колежа и небрежните приятели студенти, партита, неделни обиколки по пазара, магазини за втора употреба и евтини сергии, библиотеката, музеи, изпити, вегетариански манджи…
Целият й живот се бе променил и към края на първия семестър й се струваше, че Ивлин Ли едва ли ще успее да познае жената, в която се бе превърнала. Бе станала много по-добър човек, в това бе сигурна. Прекарваше с децата дълги часове и преоткриваше неща, които бе правила като дете, но после бе забравила. Научи ги да плетат и прекарваха цели следобеди заедно да рисуват: отпечатъци от ръка, отпечатъци от картофени обелки, лъскави рисунки, ръчно рисувани картички за Коледа, които изпращаше на приятелите си. Взе бързо решение, че няма смисъл да изпраща картички на когото и да е от бандата в Съри. Просто нямаше никакъв смисъл. Въпреки че бе платила да й препращат пощата от старата й къща при баща й, нито една от старите й приятелки не си бе направила труда да се свърже с нея.
Към Денис Ив изпитваше само далечно чувство на гняв, но единствено заради момчетата, не заради себе си. Всичко, свързано с него, бе избутано някъде много дълбоко в съзнанието й. Дори сама се учудваше, чо почти не мисли за него. Изчезването на Денис бе нещо, което я тормозеше само нощем, когато заспиваше, при това не всяка нощ.
Глава 16
— Господи, изглеждаш толкова добре, направо не мога да повярвам! — възкликна Джейни.
Ив я поведе по очуканото стълбище към едностайния си апартамент. Въпреки че остана изумена от мърлявата мрачна улица, на която живееше сестра й, Джейни с облекчение забеляза, че Ив определено изглежда по-добре от много време насам, сякаш някакъв товар се бе смъкнал от плещите й.
— Приготви се за цветова атака — предупреди по-голямата сестра през смях, когато отвори вратата. — Май малко се поувлякох.
— Боже Господи! Наистина си имала нужда да се поразвеселиш. — Джейни огледа огнения хол и кухнята, безумната баня. — Хубаво е… уютно — произнесе най-сетне присъдата тя. — А къде са момчетата?
— Една приятелка ще ги гледа няколко часа. Исках поне за малко да се видим сами — обясни Ив и забеляза скъпото палто на сестра си, кожения сак и как не отиват на обстановката в евтиния пъстър апартамент.
— Ти къде спиш? — полюбопитства Джейни.
— Канапето се разтяга. Тази вечер ти ще спиш на долното креватче в стаята на момчетата, а аз ще се гушна с Том, в случай че се чудиш къде ще те настаня.
— Всичко е наред, няма проблем.
— И така… казвай какво ново — подкани я Ив и огледа сестра си по-подробно. — Защо се беше разбързала така да дойдеш и да ни видиш?
— Ами, аз, разбира се, исках да ви видя, да се уверя, че всичко е наред. Толкова се притеснявах за теб, но…
Не бе трудно да се досети какво друго ставаше в живота на Джейни. Бузите й бяха поруменели, очите й блестяха и тя не спираше да се усмихва.
— Дейвид ми предложи да се оженим! — Писна от възторг и отново запрегръща Ив.
— Поздравления! — зарадва се Ив. — Виж ти! Толкова се радвам за теб! Той е много приятен човек. Май няма опасност да се превърне в Денис — не се сдържа да добави.
— Да… разбирам, че е трудно. Аз се сгодявам, а ти… — Джейни се поколеба, защото търсеше правилната дума… изоставена съвсем не беше подходяща… — се раздели…
— Грешиш, Джейни — каза Ив и влезе в кухнята, за да вземе чаши и да започнат бутилката шампанско, която сестра й бе донесла. — Аз ще бъда най-щастливият гост на сватбата ти, честно, тук се чувстваме чудесно.