Джейни сама виждаше, че това е истина. Сестра й не бе поддържаната жена от преди, но бе много по-спокойна и щастлива, отколкото през изминалите години. А най-странното бе, че изглеждаше по-млада. Бе преживяла истински кошмар, но бе изплувала в отлична форма. Като съпруга на Денис бе винаги наконтена и фризирана, но приличаше на трийсетгодишна жена.
— Май студентският живот ти се отразява добре — отбеляза Джейни, когато двете седнаха на канапето и се чукнаха.
— М-м-м… чудесно е — каза Ив, след като отпи и преглътна. — Колко отдавна не съм пила шампанско.
— Пий, тогава — подкани я Джейни. — Има достатъчно.
— Добре, а сега ми кажи всичко за предложението. Стъпка по стъпка. И не изпускай нищо.
Сестра й се разсмя.
— Беше страхотно романтично. Дейвид се търкаля в леглото и ми казва: „Мислех си, че няма да е зле да се оженя за жена като теб.“ Аз отвръщам: „Жена като мен ли? А защо не за мен. Не искаш ли да се ожениш за мен?“ А той смотолевя: „Ами… да.“ „Ами да“ — повтори Джейни. — Не е ли това най-вдъхновяващото предложение, което си чувала през живота си? Избухнах в сълзи.
— О, не.
— Да не вземеш да ме съжаляваш — предупреди я Джейни и сипа още шампанско. — Сега той се чувства толкова гузен, че ще ми купи рубин с размерите на топка за голф, а за Коледа ще ме заведе във Венеция. Искам да кажа… Исках първо да говоря с теб — добави виновно тя. — Нали се сещаш, ако искаш да отидеш за празниците при татко и си мислела, че ще дойда…
— Я не ставай глупава — прекъсна я Ив на висок глас, вече замаяна от бързо изпитото шампанско. — На Коледа сутринта да се позабавляваш добре в леглото.
И двете се закискаха.
— Вече съм решила, че ще останем тук. В уютният ни малък дом — обясни Ив. — Татко може да дойде на Бъдни вечер.
Когато по-голямата част от бутилката вече бе изпита, Джейни започна да я разпитва. Дали наистина е добре. Как се справят момчетата. Имат ли нужда от нещо. Има ли нужда от пари.
— Наистина сме добре. Честна дума — увери я Ив. — Знам, че ти е трудно да повярваш, но тук сме много щастливи. Харесва ми, Джейни — призна тя. — Невероятно суперско е! Не, честно ти казвам. Всичко се промени, а аз имах нужда тъкмо от това. Нещо да ме разтърси и ме накара да стъпя здраво на земята… Много мислих по този въпрос. — Ив остави чашата си, кръстоса крака и погледна сестра си със спокойните си сиви очи. — Загубих толкова много — и бебето, и дома си, и начина си на живот, всички неща, които обичах и които имах, Денис…
Денис бе на последно място в списъка, забеляза Джейни с облекчение.
— Единственото, което исках, беше спокойствие, тишина и най-основните неща… трудно ми е да обясня. Точно сега не ми трябва нищо и не желая да имам нищо, което може да ми бъде отнето. Изглежда се опитвам да се обградя със сигурност. Не искам никой от нас да бъде наранен отново.
На Джейни й се струваше, че разбира, но въпреки това продължи да пита.
— Не ти ли липсват някои неща? По-зле е, отколкото когато беше студентка, защото като се прибираше преди, можеше да се порадваш на малко глезотии.
— Какви глезотии? — полюбопитства Ив.
— Марципан, шоколад, скъпи вина, джин с тоник… пържолки, филе…
Ив се разсмя.
— Не, това не ми липсва. Може би само парфюмите и старият ми крем за лице. От онези, дето струват по петдесет лири. Сега обаче ми се струва пълна лудост.
— Ще ти купя един за Коледа — обеща Джейни.
— Не, недей… Няма да му е мястото тук. Странно, въпреки това има неща, от които купувам най-скъпите, като например шоколада и праха за пране… Да знаеш само как мразя евтини обувки, затова нося тези — тя посочи маратонките си. — Имам чувството, че съм била една разглезена мърла и чак сега се връщам в реалния свят. И с момчетата е така. Ще го надмогнем.
Джейни се сети за етикета с цената на годежния пръстен, който двамата с Дейвид вече бяха избрали, и я бодна вина.
— А какво искаш за Коледа? — попита тя Ив.
— Нова коса — пошегува се сестра й и отметна назад порасналата прекалено дълга коса с избелели кичури.
— Добре. Това поне е нещо, което мога да направя — въздъхна Джейни. — Сериозно ти говоря.
Така Ив се запозна с Хари Косата.
Прегледа ограничения си бюджет, напълно наясно, че Коледа наближава, а тя нямаше представа какво да направи, за да не се превърне празникът в едно огромно разочарование за децата й.
Предишната Коледа бе най-невероятното събитие, върхът на екстравагантността. Денис бе прекалил и бе купил на момчетата електрически колички, в които те можеха да се возят, камиончета с дистанционно, цял град на „Лего“, футболно игрище, ботуши, надписани от известни футболисти топки. Дори в разгара на богатия й живот в Съри Ив си бе казала, че ги разглезват прекалено. Тя бе отворила малко пакетче в златен станиол и вътре бе златният й часовник от „Картие“. Как само се променят нещата. Не се сдържа и погледна черния прост пластмасов часовник на китката, купен за пет лири и деветдесет и девет пени. Дори той й се бе сторил твърде екстравагантна покупка.