Както и да е, нямаше никаква представа какво да прави тази година. Особено след като Том все още вярваше, че Дядо Коледа съществува, а не можеше да му обясни, че бюджетът на добрия старец доста се е свил.
Спестяваше упорито, за да им купи някои приятни дребни подаръци. Това означаваше безкрайни варианти на боб и леща за вечеря и обяд и домашно приготвена попара за закуска. Нито стотинка не се харчеше извън необходимото. Но парите от Джейни за фризьор щяха да отидат за семпла подстрижка. Косата й не бе пипана, откакто Денис фалира, и беше станала ужасна. Кестенявите й корени бяха прорасли и стигнали чак до ушите, а останалите от скъпия фризьорски салон кичури бяха с цъфнали краища, избелели и безформени.
Бе решила да се подстриже до над раменете, и колкото и да не й беше приятно, щеше да я боядиса и да я остави в естествения й цвят. Просто не можеше да си позволи да ходи на кичури.
Записа си час в салона през няколко пресечки, защото там бе най-евтино, но за Хакни интериорът бе удивително стилен.
Щом влезе, й сложиха престилка и я поканиха на стол, където се запозна с Хари, як чернокос фризьор от италиански произход, вече жител на Ийст Енд.
Той размаха гребена, прокара го през косата й и веднага й пробута любимата и изтъркана фраза, заимствана от Майкъл Кейн:
— Хубава коса, но неподдържана. — След това продължи да нарежда: — Кажи, миличка, какво ще правим с нея, защото е Коледа и всяка жена трябва да блести.
Тогава му обясни идеята си за евтината подстрижка, на която се бе спряла, но той тъжно поклати глава.
— А, не, mamma mia, трябва отново да станеш русичка, защото това е твоят цвят.
Ив събра смелост и заяви, че не може да си позволи кичури, защото спестява, за да купи подаръци за Коледа за момчетата си, които не биваше да останат разочаровани от празника… Но тъй като баща им ги е изоставил, не може повече да си позволява да им купува красиви скъпи подаръци… О, Господи, ето че започна да разказва всичко, докато седеше на стола, направо не спираше да дрънка, но Хари, свикнал цял живот да утешава тъжни жени, й подаде салфетки, чаша чай и я успокои.
— Спокойно, спокойно, миличка. Коледа е и ти трябва да позволиш на Хари да ти оправи косата. Щом го направим, ще се почувстваш много по-добре и нещата няма да изглеждат чак толкова черни, обещавам.
Така че той я подстрига до раменете и й каза да дойде отново в четвъртък вечерта, когато обучаваше начинаещи, за да й направи кичурите гратис, докато двете стажантки гледаха.
— Ама аз не мога да дойда вечерта. Няма кой да гледа момчетата — възрази тя, пък и й беше трудно да приеме подобен благороден жест от един непознат.
— Доведи и момчетата — каза Хари и замахна с ръка към просторния салон. — Имаме видео, столовете се въртят и навсякъде са оставени бонбони. Ще им бъде приятно.
И така тя си остана руса, докато учеше. Първо Хари, после стажантите й подновяваха кичурите веднъж на три-четири месеца, когато провеждаха курсове. А когато си намери работа, продължи да ходи при Хари и му плащаше колкото той приемеше — винаги под ценовата листа.
Но не това бе причината Хари да се превърне в близък приятел. Хари бе сред най-близките й хора, заради това, което направи за тях на тази първа Коледа. Докато размазваше боя по кичурите и наблюдаваше как синовете й се катерят по столовете в салона и изяждат всичко сладко, до което успяват да се докопат, той каза на Ив, че може би за Коледа не им трябват толкова подаръци, колкото истинска магия.
— Майка ми е наполовина италианка — призна той и се прекръсти. — Цялото семейство излизахме в полунощ и отивахме на среднощна служба, а когато се връщахме, къщата бе преобразена. Елхата бе поставена, подаръците — подредени, имаше пресни мандарини, панетоне, шоколади, дървени играчки, балони, а свещите и лампичките на елхата светеха. Истинска магия. Това го бе сторил нашият Дядо Коледа, не онзи зловещ старец, дето слиза през комина и оставя разни неща, избрани по каталог. Все още не знам как майка ми успяваше да го постигне, но според мен всичко е било опаковано и готово, скрито в шкафа, а докато сме били навън, някой приятел е идвал, за да подреди нещата. Заради тези две сладки момчета съм съгласен да бъда добрият приятел, Ив. Те така ще се зарадват.