Тя и Денис, и плиткоумните им приятели знаеха „цената на всичко и стойността на нищо“. И тя, и децата й едно време разполагаха с много повече, отколкото можеха да оценят, а сега имаха съвсем малко и го ценяха истински, включително се ценяха един друг и добротата на новите приятели.
Какъв беше смисълът да трупа неща, които щяха да изчезнат за нула време, ако парите им свършеха? Искаше да има само действителните, истинските неща в живота, неща, които са само нейни и може да си ги позволи. И да не се измъчва за тях прекалено много.
Накрая, три години по-късно, най-сетне пристигна съобщение от Денис — чрез адвоката му, в което той молеше за развод, защото имал намерение да се ожени отново. Ив вече бе решила, че не иска издръжка, само едно цялостно окончателно плащане, с което нещата между тях приключваха. Купи си малка кола втора ръка, внесе останалите пари в банка на името на момчетата и се опита да изтрие завинаги спомена от срещата в кантората на адвоката.
Столове, стържещи по пода, недокоснати чаши чай, радостта, болката и объркването на момчетата, Денис — загорял, оплешивял, надебелял — и жалките му приказки.
— Знам колко трудно ви е било… просто не разбирам как отлетя времето… все ми се искаше да ви се обадя.
Тя едва говореше, полузадушена от гняв, че го вижда отново и че се бе съгласила на всичко, което той предлагаше, включително да види отново момчетата, когато пак дойде в страната. Бе кимала отсечено с глава и се бе постарала да не говори много. Когато й подаде ръка за довиждане, тя не помръдна своята.
Том илака през всичкото време на път за вкъщи, а Дени започна, докато гледаше през прозореца на автобуса, вбесен и смълчан също като нея.
Глава 17
— Връщат се рано. — Дийпа вдигна глава от протъркания стар диван, където се бе разположила, когато чу ключа да подрънква в бравата.
— Не. — Том вдигна глава от кадифеното ниско кресло, на което се бе настанил. — Късно е, почти полунощ.
Бяха прекарали цялата вечер пред телевизора, докато хапваха съвсем не лошото пиле с макарони и броколи, което той бе сготвил, обсъждаха предимствата и недостатъците на количките с три колела, ипотеките, детските ясли, шаферките, а след това си направиха какао и се загледаха в „Поп Айдълс“, или каквото там даваха по телевизията. На Том подобен разговор му идваше много, но поне прекараха тиха и спокойна вечер. Дийпа бе в петия месец и му се струваше, че не минаваше ден, без да плаче или да се кара с него за нещо.
— Здрасти! — Дени отвори вратата и влезе в стаята, Патрисия го последва. Бяха изкопчили билети за премиерата на някакъв филм и партито след това, затова и двамата изглеждаха страхотно — Дени с черна вратовръзка, а Патрисия в дълга, прилепнала, лъскава рокля без гръб.
— Здрасти на малките мама и татко — пошегува се Дени. — Добре ли прекарахте пред камината?
— Много смешно. — Дийпа се изправи. След това подпря ръце на кръста си, нахлузи пантофите и се отправи към вратата.
— Лягам си — каза им тя. — Лека нощ на всички.
— Лека нощ.
— Лека.
— Казвайте. Весело ли беше? Беше ли умопомрачително? — попита Том двамата, които се натискаха и разрошваха косите си, сякаш той не беше с тях.
— И още как. — Дени спря заниманието си, за да му отговори. — Направо не е за вярване колко са дребни звездите, когато ги видиш на живо. Честно, като някакви бонзайчета са в сравнение с екранния образ, сресани така, че косата им стои като изкуствена, а пък мускулите им са като изпуснати.
Патрисия се закиска при тези думи, след това прошепна нещо в ухото на Дени, изкиска се отново и излезе от стаята.
— Прекалено много шампанско — каза големият му брат и в този момент Том забеляза, че и Дени добре се е подредил.
— Ами останалото? — попита Том. Дени докосна носа си.
— Имаше малко кокичка.
— Господи, мразя коката. В гърлото ти засяда един такъв гаден вкус и не се маха цяла седмица след това.
Дени се изсмя.
— Трябваше да дойдете — каза той и седна на канапето срещу брат си. — Партито беше истинска фантазия, не си виждал такова нещо, мой човек. Тръгнахме си само защото Пат утре е на работа. Ако бях сам, щях да продължа до сутринта.
— Точно сега не сме много за ходене по партита. — Том протегна ръце над главата си и се прозя.
— Виждам. — Дени посочи чашите от какаото, брошурите за банката, за детски колички, пръснати навсякъде по пода. — Още си много млад, за да се отказваш от забавленията, не си ли съгласен? — Тези думи трябваше да прозвучат като шега.