Продължи да повръща и усети как повръщаното се качва към носа му. Господи, колко дълго щеше да продължава това?
— И какво очакваш да разрешиш по този начин? — чу ядосания глас на Дийпа от вратата на банята.
Обърна се и я видя застанала на вратата в торбеста нощница до коленете, бе настояла да си купи няколко номера по-голяма, заради растящия корем.
— Не знам — отвърна той и се опита да призове гнева си, докато се надигаше от тоалетната чиния. — Просто исках да се поотпусна няколко часа. Не мислех. Ясно?
— А, тогава всичко е наред. Оставяш ме мен да мисля за всичко, така ли? Позабавлявай се добре, докато аз вися и не мога да пийна и капка.
— Господи, не започвай пак да плачеш. Не издържам повече! — кресна в отговор той. — А според теб плачът какво разрешава? Чувствам се направо ужасно. Да не би аз да съм виновен?
— Не, аз съм виновна. Иска ми се никога да не бях правила секс с теб, иска ми се никога да не бях излизала с теб. Иска ми се никога да не те бях срещала. И изобщо не си мисли, че ще се омъжа за теб! — Тя изфуча ридаеща от банята.
Том се изправи, наплиска лице със студена вода и се избърса с хавлиена кърпа. Идваше му също да заплаче. Бе на двайсет и никак не се срамуваше да признае пред себе си, че точно в този момент се нуждаеше от майка си.
Чу вратата на Дени да проскръцва, а след това се затвори отново. Всички тези вечери, прекарани вкъщи, както и среднощните кавги не биваше да се отразяват на спокойствието на брат му. Двамата с Дийпа трябваше все някак да оправят нещата помежду си и да намерят по-подходящо място за скандалите и разделите си.
Върна се отново в хола и прегледа компактдисковете си.
Имаше диск на Боб Дилън, подарък за Коледа от Джозеф. Горкият Джозеф, той също не беше забравен, когато Том обмисляше сватбата си.
В онези първи три вълшебни дни, когато разбра, че Дийпа е бременна, Том си представи сватба, на която да се събере цялото семейство, на която никой да не си спомня за разривите и всички проблеми да бъдат излекувани. Представяше си как прегръща отдавна изоставилия ги баща, докато бащата на Дийпа се усмихва отстрани, майка му танцува притисната до Джозеф, а Ана и Роби подскачат озарени от щастие около тях. Какъв съвършен тъпак! Вместо това се оказа, че разбуни духовете в три семейства. Да не говорим, че собствената му връзка съвсем не бе върхът. Младежкият му любовен блян се превръщаше в невероятен младежки кошмар. Върна се в хола и се тръшна на канапето.
Знаеше, че е прекалено късно, но вдигна телефона и набра…
— Ало, да?
— Мамо? Не се притеснявай, аз съм, Том. — Бе доловил паниката в гласа й и веднага се почувства виновен.
— Всичко наред ли е? — Ив, събудена от звъненето, все още лежеше в непрогледния мрак, а сърцето й блъскаше лудо от обзелата я първоначална паника.
— Да, всички сме добре. Просто се чувствам адски гадно — призна и тя разбра, че синът й плаче. Плачеше за пръв път от години.
— Глава ли те боли? Имаш ли температура? Някакви обриви? — Въпреки че бе само петнайсет процента будна, тя автоматично изреди симптомите на менингит.
— Не, мамо! Не съм болен. Просто… Не мога да преживея всичко това. Не искам да ставам баща и съпруг и да гледам гадното бебе. А пък Дийпа — той изхлипа — тя не е на себе си. И тя не може да се справи.
— Всичко е наред — Ив се опита да го успокои, но го остави да изкаже всичко, докато ставаше, за да запали лампата, да се отърси от съня и да го изслуша.
Когато й разказа всичко, тя се опита да му вдъхне увереност, а гласът й прозвуча надебелял, говорът завален.
— Том, това е нещо много значително. Наистина е безкрайно важно. Ще мине много време преди да свикнеш. Но накрая всичко ще се нареди.
— Да бе — отвърна той и подсмъркна, по момчешки уплашен.
— Аз няма да позволя нещата да тръгнат зле — обеща му тя.
— Просто не е честно — добави Том.
Аха, пак любимата фраза, че не било честно. Какво може да отговори на това един родител?
— Том, някои хора си остават тийнейджъри дори когато станат на трийсет, докато някои от нас узряват много по-бързо. Само че това съвсем не е толкова страшно. Трябва да мислиш какво да направиш, за да бъде всичко наред и за двама ви. Не е нужно да се жениш — обясняваше тя. — Дори не е нужно да бъдеш с Дийпа, ако не желаеш. Но трябва да ми обещаеш, че няма да изоставиш бебето.
Той отново подсмъркна и измърмори нещо неразбрано.
— Всичките ми деца ще бъдат чудесни родители — каза Ив и думите й прозвучаха като предупреждение. — Вече е един и четирийсет и осем — уведоми го тя. — Сега не е най-подходящият момент за подобен разговор. Защо не ми звъннеш сутринта?