— Добре — съгласи се той.
— И още нещо, Том. Иди си легни. Не пий повече, защото никак не носиш.
— Ама… — Толкова ли беше очевидно? — Добре. Лека нощ, мамо. Благодаря. — Побърза да затвори и само след броени минути бе дълбоко заспал на канапето.
Ив, за съжаление, вече бе напълно будна. Цял половин час се мъчи да заспи отново, но след това реши, че е безсмислено. Стана, направи си чай от лайка и започна да смесва течна тор за цветята вътре, защото се канеше да ги подхрани от седмици.
Деца! Внуци!
Някъде на небето имаше един бог на съня, който се опитваше да изкопчи нещо от нея. Ако останеш будна и се тревожиш вместо децата, те ще заспят непробудно и спокойно. Ето това бе сделката.
Глава 18
— Хенри не е смрадлив. Искам да облека Хенри… аааа!
— Облече Хенри вчера и сега трябва да го изперем, Роби — каза Ив. Мили Боже. Ето че пак трябваше да се пазарят и убеждават пред пералнята, докато Роби се опитваше да изкопчи от ръцете й малките червени панталонки.
— Не е смрадлив! — Сега вече бликнаха истерични сълзи от ярост.
Тя почака няколко минути, след това поднесе панталонките под носа си, подуши ги и се намръщи с престорено отвращение.
— Ау! Хенри, трябва да те изперем!
Я, че това бе почти усмивка.
— Гнус! — Тя отново се намръщи. — Хенри, та ти вониш. Искаш ли да пробваш и ти, Роби?
Той забоде нос в панталонките.
— Гнус — съгласи се и се изкиска.
— Така, защо не пробваш ти да ги пъхнеш в пералнята?
Той взе панталонките, поколеба се за частица от секундата, сякаш обмисляше дали е разумно да ги пъхне вътре и дали не е по-добре да ги грабне и да хукне обратно към стаята си с любимата дреха, но пък май беше за предпочитане да се остави да бъде убеден и да ги остави за пране.
Сложи ги в машината.
— Добре, а сега може ли да продължим да се обличаме? — Момченцето кимна. Ив го последва в стаята, където Ана седеше на бюрото и довършваше домашното си.
След малко и тримата бяха на вратата, облечени, закопчани и готови да потеглят. Ив се наведе над децата си, за да ги гушне и да ги целуне.
— Обичам ви, сладурчета — каза им и Роби се загърчи от удоволствие, дори Ана не успя да скрие радостта си.
— И аз те обичам, мамо.
— Днес е петък! — напомни им тя. — Утре ще правим каквото кажете, а, за малко да забравя, следобед Том и Дийпа ше ви изведат, но какво ще правите, ще остане изненада.
Том бе настоял:
— Ние ще ги вземем, имаме нужда от малко упражнения. Така и ти ще си свободна. Излез, позабавлявай се. Недей да висиш в тази градина по цял ден.
Нямаше смисъл да му казва какво точно й се искаше да направи. Гореше от желание да нахлузи ръкавиците, да се справи с бръшляна, който се виеше по стените и бе избуял накъдето му бе най-удобно. А пък бурените! Нищо друго нямаше да порасне тази година, ако не побързаше да оплеви, а бе крайно време да насади доматите до слънчевата стена, а искаше да посади още билки…
Когато Том и Дийпа пристигнаха в събота, те й се сториха много по-спокойни и щастливи, отколкото Ив бе очаквала.
— Сядайте, ще направя чай и първо ще си побъбрим, иначе никакви деца — уведоми ги Ив.
— Така. — Тя започна да вади чаши, чайници, мляко и от онези божествени палачинки, които само тя умееше да направи. — Как го правите? И двамата изглеждате чудесно.
— Оправихме нещата — каза Том и натъпка цяла палачинка в устата си. — Que sera sera… Дзен, карма, нали знаеш — говореше той и се опитваше да не троши по масата.
Дийпа, облечена в черна ластична блуза и панталони, се изкиска и го погали по ръката. Каза, че сутрешните неразположения и изтощението започват да преминават и бременността не е чак толкова лоша.
— А и чичо Рани мина да ни види — добави тя. — Той е готин тип. Дойде да ни види, а след това се е отбил вкъщи и е поставил нашите на място.
— Страшно ще си паднеш по него, мамо, честно — обади се Том. — Олеле, май това не трябваше да го казвам.
И двамата се разкискаха.
— Каквото и да е направил с вас, се е получило — успокои ги Ив.
— Да знаеш, мамо, наистина е страхотен. „Всички родители са ученици на неизбродната човечност.“ Точно така го каза. Страхотен е, направо ме уби. — Том посегна за нова палачинка.
— А какво е станало със семейството ти? — попита Ив.
— Те се кротнаха малко, но леле, толкова шум вдигат заради тази сватба — призна Дийпа. Том изви очи към тавана и се опита да се пошегува.