— Ще си взема отпуска. Утре ще дойдем — каза Ив. — И не се притеснявай. Ние ще се оправим с храната и леглата, и каквото там трябва. Джейни ще доведе ли децата?
— Не — отвърна баща й.
Уточниха се, поговориха за пътуването, за времето, когато тя ще пристигне, опитаха се дори да си разкажат някои интересни случки.
— Добре… ами тогава… до скоро — каза най-сетне той. Винаги му бе трудно да постави край на разговора. Не бе от хората, които като нея биха казали на децата си: „Обичам те… липсваш ми… да се пазиш, миличко… много се радвам, че се чухме.“ Въпреки че наистина му липсваха. — Е, хайде, всичко хубаво — каза най-сетне той, доста сковано. Скован — точно това бе думата, която му пасваше най-точно.
— Да се пазиш, татко. — Ето, тя също не успяваше да му каже, че го обича, и то защото баща й поставяше нещата така. Щом забележеше, че някой се кани да разкрие чувствата си, той се опитваше да избяга и да се скрие. — Ще се видим утре — добави.
— Чао.
— Чао.
Ив бавно затвори и остана загледана в слушалката, докато тя се раздвои от рукналите сълзи.
Още щом видя майка си, Том разбра, че нещо не е наред. Очите й бяха зачервени и тя се насилваше да се усмихва.
— Здрасти — поздрави. — Всичко наред ли е, мамо?
Тя махна с ръка.
— Прекарахте ли добре? Дийпа? Да не си посмяла да го носиш! — Бе забелязала, че Дийпа се клатушка зад сина й, покачила Роби на раменете си. — Нещастният ти гръб.
Роби бе прехвърлен на Ив и успя да притисне Дийпа в прегръдките си, преди да отиде при майка си. Ана бе във възторг от прекрасно прекарания вълшебен ден.
— Ще поостанете ли малко? — Постара се да не ги моли, но тази вечер много й се искаше Том да я утеши.
— Разбира се.
И така, Том, Дийпа и Ана седнаха в хола, за да пийнат по нещо да похапнат чипс и да побъбрят, докато Ив обличаше пижамата на Роби и го завиваше.
Едва след като изслушаха Ана, след като тя се изкъпа, изми си зъбите и също бе завита в леглото, Ив се върна в хола и се отпусна тежко.
— С татко има проблем — призна тя пред Том и не успя да сдържи повече сълзите. — Има тумор в стомаха. Налага се да го отворят, за да вземат проби за изследване.
Забеляза изненадата по лицето на Том.
— Господи — успя да каже единствено младежът.
— Джейни отива, а аз ще взема Ана и Роби и ще ги заведа с мен, защото смятам да поостана някой и друг ден — обясни.
Предполагаше, че на Джейни, която бе много по-близка с баща им, щеше да й бъде още по-трудно. Сестра й щеше да успява да отскача набързо, но нямаше да има как да остава за по-дълго, за да се чувства спокойна. Двамата с баща й много си приличаха, защото и двамата прикриваха чувствата си и не ги показваха пред другите.
— Много трудно ще бъде — продължи тя. — Ще се наложи често да се пътува. Той има нужда от нас. — Усети ръката на Том на рамото си.
— Съжалявам, мамо — каза синът й, защото не знаеше какво друго да каже.
Глава 19
Когато Ив пристигна в къщата на баща си по обяд, както се бяха разбрали, по-малката й сестра вече бе там. Беше дошла поне преди два часа, съдейки по почистената и подредена къща.
Джейни я посрещна на вратата, облечена в жълта домашна роба.
— Здравей, Лини. — Прегърна я, а Ив се зачуди не за пръв път как се бе сдобила с това умалително име в младостта си. — Деца! — поздрави ги тя, защото Джейни, макар и да бе майка на две, продължаваше да се обръща към малките общо, а не по име.
Ана я целуна любезно, но Роби се скри засрамен зад краката на Ив.
— Татко е в хола — обърна се тя отново към Ив, но не ги придружи. — Ще довърша в кухнята.
Ив се постара да не въздиша. Петнайсетте години брак бяха превърнали Джейни в истерична майка и досадна чистница. След около половин ден, прекаран с нея, на Ив й идваше да изкрещи, че не всичко на този свят може да бъде подредено и безупречно почистено.
Господи! Дали Джейни не влизаше сутрин в съда и не заявяваше:
— И така, ваша чест, ако избършем праха от дървените части, ако минем с прахосмукачка зад бюрото ви, мисля, че този процес ще протече значително по-гладко.
На Ив не й беше приятно, че двете със сестра й не са вече близки както едно време. Джейни изглеждаше изтощена, както обикновено бе малко тъжна, не съвсем във форма и като че ли загубила цвят.
Дори днес огледа Ив — мрачна (поне така си мислеше) и облечена в тъмночервена кадифена пола и розова блуза на цветя, със сплетена на опашка коса — развеселена и зацъка с език.