— Какво правят сега Дени и Том? — попита баща й. Отговори му със свито сърце, защото както обикновено очакваше да чуе: „Не трябваше ли и двамата да запишат право?“
— Фотография и компютри? Виж ти — каза той, извил устни в някакво подобие на усмивка. — И мислиш ли, че ще преуспеят с подобна работа?
— Какво искаш да кажеш?
— Дали светът все още ще се нуждае от фотографи и компютърни програмисти след десет години?
Аха… сега вече го разбра. Не беше като да си адвокат.
— Никой не знае какво ни очаква — каза тя с надеждата да прекрати този разпит. — Изборът на работа не е нещо, което е веднъж и завинаги, както едно време, и според мен това е добре. Много се гордея и с двамата.
Оглушителна тишина.
— Виж — Ив си наложи да говори спокойно. — Дошли сме, за да се видим с теб. Нека не се занимаваме с други неща.
— Защо не се качиш да се изкъпеш, татко? — прекъсна разговора Джейни. — Двете с Лини ще разтребим.
След като двете сестри останаха сами в кухнята. Джейни зашета напред-назад, както обикновено. Започна да търка тенджери, пусна радиото и се опитваше да се държи жизнерадостно, а това бе последната сламка за Ив, защото пред очите й бе сватбената снимка на родителите й, избеляла, сложена в семпла рамка на стената. Свали я, остави я на кухненската маса и я огледа добре. След това й се прииска да не го бе правила, защото се разплака.
— О, Лини… — Сестра й сложи длан на рамото й. — Недей така. Трябва да сме силни заради татко.
— Защо? — попита Ив.
— Нали не искаме настроението му съвсем да се скапе? Тук сме, за да му помогнем да изплува над водата.
— Така ли? А според теб, Джейни, как може човек да не се сдуха при мисълта, че ще умре?
— Все още не сме сигурни дали е толкова страшно — отвърна сестра й.
— Джейни… та той е на седемдесет. Няма да живее вечно. — Ив притисна очи, за да се опита да спре сълзите. — Скоро ще настъпи денят, когато ще се сбогува с всички ни, с дома си, с приятелите си и с всичко, което обича.
— Кой знае? Може пък да види там мама. — Още щом го каза, и на двете им се прииска да повярват на тези думи, но така и не успяха.
— Може мама да е срещнала друг. — Ив усети облекчение при тази шега. — Тя е била сама доста време. А там има толкова много велики личности… Бинг Кросби, Спенсър Трейси… Елвис.
— За Бога. Направо не мога да повярвам. Първо си изплакваш очите, а след това дрънкаш пълни дивотии. — Джейни зареждаше съдомиялната и сипваше гореща вода върху тиганите, накиснати в мивката.
— Права си. Извинявай — съгласи се Ив, а след това разговорът продължи в съвсем различна посока. — Ти щеше да си направо незаменима по време на войната, Джейни.
— Това пък какво е сега? — сопна й се Джейни, без дори да вдига поглед от заниманието си.
— Не, казах го в добрия смисъл. Ти си изключителна, умееш да повдигнеш духа на човек и да се справиш с всичко. Ана не би одобрила, но май това е то бойният дух. Аз щях да се паникьосам и да се чудя какво да правя, особено ако се наложеше моите синове да заминат, за да се бият. Ужас! Не, щях да си поставя за цел да ги разубедя и щях да им се моля денонощно да си останат вкъщи при мен.
— Господи — възкликна Джейни, вече много по-ядосана, и то с право. Това бе смешно. Още една семейна разправия, която след малко щеше да стигне до нацистите и защо Ив би предпочела да е с тях, вместо да прати синовете си на фронта, а Джейни щеше да й се сърди години наред и да й натяква всяка Коледа. Това беше пълен абсурд и трябваше да му се сложи край.
— Извинявай. Наистина извинявай. Май не съм много в час — каза Ив. — Кажи ми ти как си.
— Струва ми се, че съм все още в шок — отвърна Джейни и затърка ожесточено тигана в мивката. — Татко изглежда добре. Не мога да повярвам, че може да се окаже рак и че ще ни се наложи да преживеем всичко това. Та той дори не се е пенсионирал още. Само на седемдесет и две е! Не е чак толкова стар.
— Знам, знам. — Ив стана и прегърна сестра си.
— Ако е рак… Господи. Не знам дали съм достатъчно смела за подобна новина — проплака Джейни, облегната на рамото на Ив.
— И аз. Но се налага да бъдем. Поне сме двете да се подкрепяме, нали? Двете ще се подкрепяме — каза приглушено Ив. Притисна сестра си, след това подсмъркна. — Май няма да е зле да проверим какво е скрито в барчето на татко.
— Добра идея — съгласи се Джейни.
Първо пиха порто, след това „Бейлис“, след това мартини и доста топла лимонада в метални кутии, това заради доброто старо време, а после станаха по-дръзки.
— По един „Адвокаат“? — предложи Ив, отвори бутилката и я помириса.
— Господи, изобщо не го пипай. Сигурно е развалено. То е с яйца.