— Това е абсолютно сигурно. Но не е важно — каза Джейни. — Поне ще разберат каква страхотна майка си имат. Ти се справи великолепно с тях, Ив, трябва да се гордееш.
— Я виж ти какво чувам! Благодаря ти. Но стига сме приказвали за мен. Как сте вие с Дейвид и двете прекрасни умни дечица? — попита Ив.
— Добре сме. Съвсем добре — отвърна Джейни с усмивка, но чашата й завибрира леко на масата и Ив се зачуди дали сестра й не крие нещо.
— Може ли да те попитам нещо за Денис? — ненадейно зададе въпрос Джейни.
— Разбира се. Няма нищо скришно.
— Все още ли си разстроена заради всичко онова, което се случи?
— Боже, май не съм — отвърна веднага Ив. — Всичко се получи чудесно. За всички ни.
— И не си останала с разбито сърце след това.
— Какво разбито сърце? Не, разбира се, че не съм. Денис не е в живота ми три пъти по-дълго, отколкото беше част от него. Не, няма такова нещо. — След това Ив развълнувано сподели: — Единственият на тази сватба, който ще ми напомня за разбитото ми сърце, е Джозеф.
— И Джозеф ли е поканен? — Джейни за малко не разля напитката си върху пуловера.
— Разбира се, че е поканен. Та той е част от семейството. Нали е баща на Ана… и на Роби.
— Съжалявам, Ив. Винаги съм харесвала Джозеф.
— Да, аз също — усмихна се тя и се опита да се отърси от всички тъжни мисли, които й навяваха спомените за него.
— Значи между вас всичко е свършило, така ли?
— Така ми се струва. Наскоро се е сгодил.
— Ооо… Значи булката ще бъде бременна индийка; ще довтаса отдавна потъналият вдън земя бивш съпруг, бившият любовник и новата му годеница — това ще бъде върхът на сватбите! — заяви Джейни в опит да разведри настроението.
— Джейни! Казваш го само защото не живея във викторианска къща в Уинчестър със съпруга си адвокат и двете си деца! — подхвърли Ив. — Положението ми е напълно нормално напоследък. Ти си тази, която е извън стандарта, хем моногамна, хем омъжена.
И двете се разсмяха.
— Ами гадже? — попита Джейни.
— Какво!
— Не трябва ли да си доведеш и гадже? Нали Денис ще бъде с жена си, Джозеф — с някаква нова кака…
Ив кимна.
— Честно, трябва да си заведеш гадже. Няма ли кой да… — Джейни се приведе любопитно напред.
— Има един с известен потенциал — Ив й се усмихна. — Само че не е достатъчно сериозен за сватбата на Том. Налага се да отида сама… Сама! Представяш ли си! — Изсмя се при тази мисъл. — Имам четири деца и никога, ама абсолютно никога не съм сама! Както и да е, кажи сега, какво ще правим утре?
— Ще се поразходим с колата, ще си направим пикник, стига времето да е хубаво. И ако татко иска — предложи Джейни.
— Браво, страхотна идея.
Глава 20
Ив отиваше да прибере най-малките си деца и имаше достатъчно време да помисли, докато двуетажният автобус се промъкваше през петъчното движение.
Тъкмо бе приключила разговора с шефа си, Лестър, който се появи в офиса й малко преди тя да си тръгне, за да я предупреди, че заместникът му, Роб Грийн, е решил да кандидатства за шефското място и двамата щяха да са противници.
— Лестър, има ли изобщо смисъл да кандидатствам за твоето място? — попита Ив. — Искам да кажа… ами аз самата още не съм сигурна.
— Нямаше да те карам, ако се колебаех — насърчи я той.
Само че, докато седеше на втория етаж на автобуса, Ив се притесняваше. Не я притесняваше самата работа, а часовете и допьлнителният стрес. Все още не можеше да реши дали наистина иска повишението. А сега срещу нея се изправяше и Роб. Приятен човек, но от него щеше да излезе нетърпим шеф. Той бе избухлив, човек на настроенията, трудно вземаше решения, не беше достатъчно енергичен… А пък всички от отдела й щяха да искат тя да заеме поста, единствено за да не го заеме той. Ако тя спечелеше, той трябваше да си намери друга работа. Мама му стара!
И без това си имаше достатъчно грижи на главата. Операцията на баща й бе насрочена за след седмица, а Том и Дийпа решиха да отложат сватбата до август, за да изчакат резултите, с надеждата той да е достатъчно добре, за да присъства.
Прииска й се автобусът да можеше да се промъква по-бързо през задръстването. Искаше децата й да са до нея и да се прибере у дома.
Най-сетне се добраха до апартамента и се заеха с обичайните за петък вечер задачи: Роби се настани да гледа Томас Танка, Ана си довършваше домашното, Ив се преоблече в лека лятна рокля с елече, остана боса и се опита да си внуши колко не й пука, че Джозеф скоро ще звънне.