— Боже мой, ти пък какво си се вкиснала? — бе поздравът на Джен, когато се срещнаха пред залата за йога.
— Има защо. Преди малко се натресох на приятелката на Дени, напъхала език в гърлото на някакъв тип.
Джен замълча за момент, за да осъзнае чутото.
— Не може да бъде! А тя видя ли те?
— Мама й стара, разбира се, че ме видя — фучеше Ив. — Отидох при нея и й казах да вземе да каже на Дени, иначе ще му кажа аз.
— Господи! — възкликна Джен. — Никога не си позволявай да се месиш в любовните неразбории на децата си. Това е правило номер едно.
Двете седнаха една до друга на пейката и си свалиха обувките.
— Не съм се месила. Просто исках да й дам да разбере, че знам. Ти какво очакваш да направя, Джен? — Ив теглеше ожесточено едната си обувка. — Да тая каквото знам седмици наред, и то не друго, а че сина ми го мамят. По-добре е да се сложи край на цялата тази работа. Нямам нищо против той да продължи да излиза с нея, стига да научи какви ги върши. Мразя тайните. Опъват ми нервите. — Тя се изправи, обърна се към приятелката си и се зачуди дали да си признае за онова разгорещено натискане с Джозеф на канапето.
— Идвай, мрънкало такова. Време е да се „пораздвижим, поразтегнем и отпуснем“. — Джен се опита да имитира инструктора Пийт, след това стана и се усмихна.
След курса по йога отидоха на курс по танго, където двете си бяха партньорки, както обикновено, и шушукаха, за да обменят клюките, докато преподавателят нареждаше:
— Стиснете, стискайте партньора… все едно, че се любите — при което и двете се затресоха от смях.
— Разковничето на всичките ти беди се намира в чекмеджето с чорапите — й обясни Джен.
— Какво?
— Истината за намирането на подходящия се крие в чекмеджето с чорапите. Просто прибираш всички чорапи, останали сами, и те почти винаги си намират партньора. Горе главата! Много, ама много рядко се появява по някой самотен чорап, който да си остане така за дълго.
— Не. На мен ще ми се случи — заяви мрачно Ив. — Знам, че е така. Аз съм онзи, тюркоазения на райета, ръчно плетен, дето не може по никакъв начин да се комбинира с който и да е друг.
— Как така да не може?
— Я стига, много добре знаеш какво имам предвид.
— Защо не излезеш с Пийт? — попита я Джен, докато се плъзгаха от единия край на стаята до другия, притиснали бузи, също като двайсет и пет годишни, каквито бяха повечето двойки около тях.
— Няма начин! — просъска Ив ужасена.
— Че защо не? И двамата сте луди на тема йога, той е на трийсет и няколко, определено ти показва, че се интересува…
— За Бога, Джен! Та това е мъж, който си прави промивки на носа със солена вода.
— Ами! — Джен също бе ужасена.
— И пие само чай от ехинацея, киснал една нощ в меден съд, и винаги преди закуска прочиства червата си. И според теб аз съм същата кукувица, така ли?
— Добре де, добре, значи не е особено подходящ. Но те виждам как се превръщаш в жената, която обикаля непалски панаири с изложени ръчно изработени произведения, за да прелъсти някой от ония талантливи младежи с вързани коси, дето висят зад щанда. — И двете се закискаха.
— Две… три… четири… наведете ги най-накрая тези гьрбове и стискайте. — Преподавателят по танци сръга строго Ив.
— Нилс не е хипи — прошепна тя, когато двете се отдалечиха отново. — Той си има образование и е съвсем нормален. Абе не съвсем, защото понякога използва хомеопатия, за да лекува котките.
— Но май не е този, който трябва, нали? — попита Джен, отпусната ниско назад, докато Ив се бе надвесила над нея.
— Не. — Ив я изтегли нагоре. — Но пък е свестен… поне така ми се струва.
— Ходи ли пак на преглед? — попита Джен.
— Не казвам — отвърна Ив.
— Ами какво тогава те тормози?
— Натисках се с Джозеф — отвърна Ив, преди да е преценила кое е доброто и кое — лошото, ако изтърси подобна новина.
Джен се закова рязко на място, въпреки че точно в този момент изпълняваха завъртане, и едва не си пречупи тока.
— Не може да бъде!
— Може, може… Нямам представа защо стана така — призна Ив. — Но не мисля, че това беше знак. Защото след това се преструвахме, че не се е случило нищо.
— Това е знак, че и двамата сте за психиатър — произнесе окончателната си присъда Джен. — На твоята възраст! — добави. — Господи, я да се вземеш в ръце! Та той е почти женен, Ив. Трябва да ти намеря някой друг. При това час по-скоро. — Я ми кажи как е баща ти? — смени темата нарочно, за да не мисли повече за кашата, която Ив бе забъркала с Джозеф и с която се канеше отново да си докара неприятности.