— Чакаме — отвърна Ив. — Ще го оперират след две седмици.
— Ох, много съжалявам.
— Да, и аз. — Тя срещна погледа на инструктора. — Какво ще кажеш да потанцуваме — предложи и след тези думи завъртя Джен — която винаги бе в ролята на момичето — рязко и през следващия половин час двете се опитаха да се съсредоточат над танците.
Когато същата вечер Ив се прибра, откри Дени да пие чай и да пуши в кухнята, което бе абсолютно забранено, въпреки че прозорците бяха широко отворени.
Не й беше приятно, че синът й пуши, и приемаше този негов недостатък за личен провал, но тази вечер не бе моментът да му се кара, затова си сипа чаша чай и го накара да излезе с нея в градината, защото обикновено поливаше цветята в топлия мрак.
— Джейни се обади — съобщи й той. — Дядо не бил добре… джипито й звъннал. Опитват се да вмъкнат операцията на по-ранна дата.
— Господи. — Ив стисна чашата с две ръце и усети как я обзема паника.
— Тя каза, че ще остане там през уикенда и се надява и ти да отидеш.
— Каза ли какво не е наред?
— Не можел да диша и се чувствал объркан. Май някакъв съсед се обадил на лекаря. Беше много разтревожена — разказа Дени.
— Каза ли да й се обадя?
— Не, щяла да се обади утре сутринта, защото сега си лягала.
Ив се наведе към навития маркуч и започна да оправя спиралите.
— Ще се оправиш ли? — попита той.
— Мисля, че да. Поне така се надявам.
Дени я остави да полива без да каже нищо повече, а когато приключи, двамата седнаха един до друг на пейката в края на градината.
— Кажи ми ти как си — подкани го тя и го погали по ръката. — Виждаш ми се уморен.
— Горе-долу. — Прокара ръка през тъмната си коса ш дръпна отново от цигарата. — Много работа ми се е събрала — добави. — Нищо обаче не е готово все още, затова и никой не ми е платил.
— О, Дени. — Тя се опита да го успокои. — Ти си фотограф, човек на изкуството. Не очаквай да изкарваш същите пари като някой финансист или… юрисконсулт. Но поне така запазваш душата си.
— Знаеш ли — той изпусна дима. — Май предпочитам да си разменя душата за малко мръсни пари.
— Не, ако си ми син, не би го направил — усмихна му се Ив. — Важното е да бъдеш нещо, а не да притежаваш нещо, нали не си забравил?
— Мъдри думи, но те няма да ми осигурят ваканция, през която да покарам сърф.
— Да не би да заминаваш?
— Ами предложих ваканция и сърф, като смятах да отидем до Корнуол, обаче Патрисия иска Калифорния. Има разлика.
— Хм. — Вече нервна и притеснена, Ив се зачуди дали да не му каже за Патрисия.
— Така че… — продължи младежът, а тя не успя да разгадае изражението му в тъмнината, — … май затова ме заряза.
— О, не. — Боже, Патрисия не си губеше времето. — Тази вечер ли? — попита Ив.
— Не! Не съм мърдал цяла вечер. Миналата седмица. Най-сетне се е поддала на чара на шефа на агенцията.
— Аха. — На Ив изведнъж й се прииска да запокити нанякъде цветята до нея. „Аз съм пълна тъпачка!“ — А ти добре ли си? — успя да промълви.
— Да. Малко ми е тъжно, но не е настъпил краят на света.
Изгаси цигарата на земята и я метна в съседната градина.
— Дени!
— О, извинявай.
— Наистина ли си добре?
— Ще се оправя, честно. — Обърна се и й се усмихна. — Това нашето не беше нито любов, нито нищо… Просто спях с една доста привлекателна приятелка. Нали знаеш как е?
— За кого говориш? Да не би да…
— За ветеринаря. Нали оправяш ветеринаря?
— Дени! Какво значи това — да го оправям! Та аз съм ти майка!
— Добре де, знаеш за какво говоря.
— Излизала съм няколко пъти с Нилс. Не става въпрос за нищо важно.
Стана и тръгна да търси кофата, в която събираше охлюви, за да се спаси от нови въпроси. Той я наблюдаваше от пейката, докато вадеше нова цигара от джоба. Запали я трудно, защото духаше.
— Сега пък какво правиш? — попита, когато тя промуши ръката с фенерчето сред храстите.
— Давя охлюви. Най-удобно се ловят нощем.
— А пък аз си мислех, че градинарството е хоби, в което няма насилие.
— Такава е природата — видовете се изяждат… не, по-скоро охлювите изяждат растенията ми.
— Както и да е… мамо? — започна той, но Ив го прекъсна.
— Пушиш прекалено много — скара му се, когато подхвърли нов охлюв в кофата.
— Знам, скоро ще ги откажа.
— Както и да е, какво искаше да кажеш?
— Има ли проблем, че баща ни ще дойде на сватбата?
— А ти какво смяташ? — попита в отговор тя.
— Аз те попитах пръв.
— Май не… така ми се струва. — Не се обърна и продължи да търси охлюви. — Много ми е интересно да се запозная със семейството му и да го видя отново. Не че горя от желание. — Това се подразбираше. — Не мога да кажа, че е сред хората, които обичам, но след като вие двамата с Том искате да поддържате връзка с него, няма да ви преча.