Дене изпусна дима.
— И аз виждам нещата така — призна той. — Ако този тип реши да ни опознае, добре. Ако реши, че не иска, пак добре. Съжалявам за дядо — добави.
— Да. — Пльок, още един охлюв се озова в кофата. — Вие двамата с Том трябва да ходите да го виждате от време на време. — Усети, че сълзите й напират, докато го казваше.
— Знам — отвърна Ден.
Глава 22
В деня преди операцията на баща им Ив и Джейни бяха с него и се опитваха да не се паникьосват, че изглежда зле — слаб, уморен, лицето му прежълтяло както никога досега.
Следобед слънцето се показа иззад облаците, затова извадиха шезлонги и едно кресло навън на поляната и седнаха с него, за да пият чай. Ив оглеждаше градината: една от онези строги провинциални градини с грижливо окосена поляна, рози, различни храсти и лехи с цветя, разположени само отстрани.
— Децата ми — чу тя Джейни да се оплаква. — Сигурно ще прекарат целия уикенд в хола, на пуснати завеси, ще гледат телевизия и ще се тъпчат с царевичен чипс със сирене.
— Това е период — успокои я Ив. — След някой и друг месец ще започнат да ядат само органична храна и ще станат заклети вегетарианци, ще обещават пред всеки, че „никога повече няма да вкусят жертва на мъчение“ или да се вържат на „тази лицемерна експлоатация на масите, която правителството прокарва чак в домовете ни“.
При тези думи Джейни изсумтя.
— Вечер не мога да ги накарам да си легнат, а сутрин да станат.
— Това вече е нормално — усмихна й се Ив. — Всички тийнейджъри имат право да си поспиват, поне така е според Женевската конвенция, или нещо подобно. Том ще преживее страхотен шок, когато бебето… — Премълча останалата част от изречението. Баща й не знаеше всичко, а тя нямаше никакво намерение да му го съобщава точно сега. И без това не му беше добре.
Обърна се към Джейни и положи пръст на устните си, за да й подскаже да мълчи, но бащай като че ли не бе чул.
— Ана много ми напомня за майка ви — каза най-неочаквано той и вдигна поглед от вестника. — Същата руса главица, също толкова сериозна. Опитва се да командва и е задълбочена. — Усмихна се на Ив. — Елси щеше да я хареса.
Баща й може би нямаше да доживее да види как Ана расте. Тази мисъл надигна глава — грозна, болезнена, и тримата усетиха, че ги задушава.
В четири сестрите го откараха в болницата и му помогнаха да се настани, за да прекара там нощта преди операцията. Поседяха малко в ревеноворозовото отделение, без да обръщат внимание на чая в кафяви пластмасови чашки, и се опитаха да си приказват весело.
Щом се върнаха в къщата, Ив и Джейни се заеха да вършат нещо, за да не мислят: почистиха шкафовете в кухнята, изгладиха. Бяха напълнили хладилника с храна, но решиха да излязат да похапнат навън, защото така щяха да променят обстановката.
Същата вечер, когато Ив си легна, в мислите й бяха хората, които обичаше, както и безспорният факт, че един ден ще трябва да се сбогува с всички тях.
Мисълта й се стори непоносима. Докато лежеше в тъмното, не можеше да отблъсне най-ужасния си страх, че някое от децата й ще почине преди нея. Имаше четири. Шансът това да се случи беше четири пъти по-голям. Обикновено успяваше да потиска тази мисъл, да тя отблъсква, но тази вечер тя заплашваше да не я остави на мира. Но пък, от друга страна, предполагаше тя, това бе животът, винаги знаеш, че смъртта дебне. Не можеш да й затвориш очите нито с хубава къща, нито с модерна кола, нито с усета си към красивото…
— Господи, май съм в средата на будистка проповед. — Вглеждаше се в тавана и очакваше да види призрак, седнал в положение лотос. Бе прочела прекалено много наръчници по йога, но й се искаше да намери единение с вселената, да предизвика добрата карма, да погледне напред към прераждането и тям подобните.
Дали нямаше някой курс по тези въпроси, на който да се запише? Може дори да убеди Джен да ходи с нея. А пък коя ли вечер ще може да отдели? И кой ще гледа децата?
Затова никога няма да мога да медитирам, камо ли да заспя — каза си тя. Време бе да стане и да си свари чай от лайка. Само че… Само че беше в къщата на баща си… и тук такива неща нямаше. Отникъде нямаше помощ.
На сутринта стана ясно, че Джейни също е будувала през голямата част от нощта. Беше бледа, с кръгове от умора под очите.
— Добре ли си? — попита я Ив, докато препичаха хляб и правеха бъркани яйца в кухнята.
— Аха… — Джейни с усилие успя да сдържи сълзите си. — Добре съм. Мислех си… — след това продължи шепнешком. — Много се страхувам за него.