— Август… Чудесно… Тогава вече ще съм във върховна форма… ще танцувам през цялото време на тържеството.
Щял да танцува? Баща й? Радваше се, че Джейни оставаше при него за още няколко дни. Може пък това да бе някакъв страничен ефект от обезболяващите… да е изпаднал във временно състояние на делириум.
Почувства, че трябва да се възползва от момента.
— Том и годеницата му чакат бебе. Казах ли ти? — попита тя широко усмихната.
— Не си. Че това е чудесно. Ще ставам прадядо.
Сега вече Ив бе убедена, че става въпрос за делириум.
Глава 24
Юлското слънце заливаше прозореца със светлина, докато Ив пиеше чай на масата в кухнята. Всички сезони бяха хубави, но за Ив лятото бе най-прекрасният. Ана и Роби бяха изнесли играчките си в градината сред розовите и оранжевите цветя, избуяли в саксии, ъгълчета и лехи. Напъпилите гладиоли приличаха на чисто нови ярки червила.
— Да поканим ли ветеринаря на вечеря? — попита Ив, когато Ана се показа на вратата. — Може днес, стига да е свободен, или утре…
Ана внимателно обмисли предложението на майка си, защото ги подозираше двамата с ветеринаря. Може би ако ги наблюдаваше отблизо, щеше да разбере най-добре какво стана между тях.
— Добре — съгласи се тя, без да каже и дума повече.
Ив прие съгласието й като доказателство, че тя не подозира нищо. А и защо да подозира? Беше едва на девет.
— Вие с Роби какво правите? — попита с усмивка тя.
— На пясъка сме… — Ана въздъхна дълбоко. — Аз се опитвам да построя фигура, а Роби все я събаря.
— Аха. — Пясъчна фигура, значи. Ив се постара да не се изсмее.
Нилс бе много учуден, когато му се обади и го покани да мине, но се съгласи.
— Да не би да си решила да ме пробваш за последен път? — бе попитал той.
— Нещо такова — отвърна тя. А това не беше далече от истината. Бе чула как баща й съжалява за годините, които бе прекарал сам, и си бе взела поука за собствения си живот.
Вечерята в градината бе истинска приказка. Свещите трепкаха, малките цветни крушки блестяха, децата сядаха и ставаха от масата, сновяха напред-назад и непрекъснато бъбреха и ги разсейваха. Ив бе облечена така, че да не привлича погледите, с елече, набрана пола на цветя, беше се лакирала в розово и си бе обула чехли с пайети. Беше приготвила макарони със зеленчуци по китайски и всички много ги харесаха. След това поднесе сметана с малини, набрани от децата от двата храста в градината.
Двамата с Нилс много се смяха и изпиха изстуденото бяло вино, а тя се почувства спокойна и щастлива.
— И така, дребосъците са завити и хъркат — уведоми го, когато се върна след двайсет минути, посветени на къпане, миене на зъби, приказки и целувки за лека нощ, както и молби в последната минута да останат „още малко“.
Беше се наметнала с жилетка, защото бе станало хладно и подухваше ветрец.
— А ние няма ли да си лягаме? — попита с усмивка Ив и се настани в скута му за целувката, която очакваше цялата вечер.
— Това е лесно — каза той и я прегърна. — А пък аз си мислех, че ми предстои дълга сцена на прелъстяване… да те ухажвам… да те впечатлявам.
— Не — отвърна тя. — Готова съм.
Сложи малина в устата си и се наведе да го целуне, притискайки я към езика му.
Усети вкуса на вино, на малини и топлите му устни, усети как пръстите му пълзят под полата й. Обгърна врата му с ръце и се надигна, за да се вмъкне той под бикините и да я погали. Напипа ципа му и усети желанието да го направи тук, в скута му, докато радиото свиреше, докато от съседните къщи долиташе дрънченето на чинии и прибори.
Усети меката част на ухото си между устните му, затвори очи; носът му беше в косата й, докато той бързо се движеше в нея.
По-късно Ив го вмъкна в спалнята си, където си свалиха дрехите, за да се любят отново, този път както трябва, наслаждавайки се на всеки момент заедно.
Само че тъкмо когато Нилс й казваше:
— Кажи ми, че ще свършиш скоро… — телефонът звънна. Шумен, настоятелен, заплашващ да събуди децата, затова Ив скочи гола към хола, за да отговори.
По дяволите. Защо никога не се сеща да намали звука и да включи телефонния секретар? Отдавна бе загубила форма в секса.
— Ало?
— Ало, Ив, Джозеф се обажда. Как си?
Джозеф? Джозеф! Пак не беше уцелил момента. Този път наистина съжали, че не бе включила телефонния секретар. Странно обаждане.
— Здрасти — каза тя и се постара гласът й да звучи съвсем нормално и весело. — Добре съм. Всички сме добре.
— Как е баща ти?
— Много по-добре. Ще се оправи.
— Това е чудесно. Така… — Ето че щеше да каже защо се обажда. За моменти хрумна, че ще заговори за онази нощ. Усети как стомахът й се стяга. — Ив… нали говорихме да гледам Ана и Роби няколко дни?