Выбрать главу

— Сигурен ли си, че ще успееш да го събереш в багажника? — попита Ив, защото така и не успя да се въздържи да не го подразни. Не си спомняше каква кола караше Джозеф, но знаеше, че е някаква глупава лъскава момчешка играчка, каквито тя ненавиждаше.

— Мяу — закачи я Джозеф и й се усмихна.

— Имате ли някакви планове за уикенда? — Ив отново се опита да пусне в действие любезния си глас.

— И още как. Ще си прекараме страхотно, нали, Ана?

— Аха. Мишел там ли ще бъде?

И Джозеф, и Ив си поеха рязко дъх. Как е възможно едно деветгодишно момиче винаги да зададе някой неудобен въпрос!

— Предложи утре да ни сготви вечеря, стига да искаш.

— По-добре хапни, преди да отидеш, миличка. — Знаеше, че забележката й е злобна и неприятна, но не успя да се сдържи.

Мишел, приятелката на Джозеф беше — Ив си беше направила изводи само от снимки и разказите на Ана — една от онези наперени госпожички, луди на тема фитнес, запознати с най-новите тенденции в диетите. В момента Мишел не „приемаше“ въглехидрати и по всичко личеше, че никога през живота си не бе вкусвала повече от хапка-две торта, шоколад, сладолед или нещо, което съдържа захар и доставя такова страхотно удоволствие, защото изпитваше непреодолим ужас да не се изпусне и да се закръгли — бедрата й да заприличат на балони, дупето й да набъбне и да вземе да опъне последния й марков костюм.

Сигурно е много весело с нея, каза си за свое успокоение Ив.

— Ив — предупреди я Джозеф. — Дръж се прилично.

— Извинявай.

Но след това самият той така и не успя да се сдържи и се заяде.

— Поне Мишел знае да готви и други неща освен леща.

Олеле, ужас, ужас!

— О, моля те — успя да каже с надеждата думите й да са прозвучали незаинтересовано и небрежно.

— А ти имаш ли някакви планове? — попита той, може би в опит да замаже злобната си забележка.

— Да. Утре вечер имам среща. С новия ветеринар. Много симпатично момче.

Ако Джозеф бе изненадан от новината, не го показа по никакъв начин. Тя го наблюдаваше внимателно, за да разбере по изражението му какво мисли, но той само се усмихна и отговори много любезно:

— Пожелавам ти приятно прекарване.

„И ще бъде приятно — каза си Ив, учудена, че се чувства обидена, задето той не прояви почти никакъв интерес към първата среща, за която му споменаваше. — Ще ям, ще пия, ще бъда весела и ще го доведа вкъщи за един секс маратон и няма да се сетя за теб дори за миг.“ Въпреки че Нилс не я бе поканил нито на вечеря, нито на среща, бе си измислила лъжата на момента единствено за да подразни Джозеф.

— Ти ще ходиш на среща? С ветеринаря? — повиши глас Ана. О, не, ето че шокира единствения човек на този свят, когото нямаше намерение да притеснява. — Защо не си ми казала? — Ив коленичи на пода и се обърна към дъщеря си.

— Миличка, просто ще прекараме приятно. Роби също ще дойде с нас и ще си говорим за котките. — Ето. Точно затова гледаше никога да не лъже. Нещата винаги ставаха прекалено сложни.

— Добре. — Джозеф вдигна сака на Ана и стана да се сбогува. — Целуни мама и Роби за довиждане, Ана. Трябва да тръгваме.

Роби си легна към осем, сгуши се на долното креватче със зайчетата си и с мъка успя да задържи очите си отворени, докато Ив му четеше приказка.

После вечеря сама, докато слушаше радиото. Когато приключи, се насили да обиколи къщата и да свърши належащата домакинска работа — да пусне пералнята, да измие пода в кухнята, да избърше прахта, да подреди всички играчки в кутиите. Върна се в кухнята и прибра хляба, след това наряза зеленчуците и ги сипа в тенджерата да врят.

„Поне Мишел знае да готви и други неща освен леща“, сети се отново, докато разбъркваше супата. Господи, Джозеф.

Като че ли някога се бе оплаквал от кулинарните й способности, когато големите момчета бяха навън, а Ана заспиваше в креватчето си. Тогава сядаха да вечерят в кухнята на светлината на свещи, сигурни какво следва.

Спомни си как Джозеф оставяше заливката за салата да покапе по голатай ръка през лятото и я облизваше от китката чак до рамото, тя сядаше в скута му, започваше да го вкусва на свой ред, изпълнена с желание, а той се извиваше назад към хладилника, за да открие нещо друго, което да използва.

— Какво ще кажеш за кубчета лед или… малко масло? Или… класиката, сметана с ягоди.

— Да, моля те.

Веднъж той измисли невероятната смес от дребни ордьоври, които вървели страхотно с оралния секс — хайвер, топено сирене, парчета пушена сьомга.

Понякога, докато се хранеха, й разказваше какво ще правят след това, при което и двамата оставаха без дъх и така и не успяваха да довършат вечерята.