Заслужаваше си го. Наистина си го заслужаваше. Сега изобщо нямаше да може да заспи. Влезе в модерната си кухня в черно, с мраморен под, включи чайника „Старк“ и се зачуди кога се бе превърнал в такъв егоистичен гадняр.
Глава 27
— Стига вече, Роби. — Ив дръпна малкия показалец от звънеца и двамата се заслушаха в тежките стъпки, които напредваха към вратата, за да ги посрещнат. Вратата се отвори и Том се появи ухилен, поздрави, клекна, за да прегърне Роби, а след това всички влязоха в апартамента.
Ив носеше домашно приготвени вкусотии, но веднага разбра, че е прекъснала голям скандал. Дийпа се бе свила в един ьгъл на канапето и приличаше на буреносен облак, а на Том определено му бе неудобно и се чувстваше притеснен.
— Просто сядай, където си харесаш. Аз отивам да сложа чайника и да се скрия! — Това бе казано на шега заради Дийпа, но тя само го изгледа и не отговори.
— Ела да си побъбрим — обърна се Том към Ана, а Роби хукна след тях навън.
— Съжалявам за цялата тази работа — наруши неловкото мълчание Дийпа, когато остана сама с Ив. — Точно се карахме като животни.
— Искаш ли да минем някой друг път? — попита я Ив.
— Не, не, не ставай глупава — сопна й се Дийпа и избухна в сълзи. — Каква… съм… глупачка — хълцаше и подсмърчаше тя. — Сигурно е от хормоните, а? Сигурно до самия край съвсем ще се смахна, а още имам много време.
— Всичко е наред — опита се да я успокои Ив. — Позволено ти е да крещиш, да пищиш, да плачеш, да си променяш решенията, да ядеш банани, накиснати в горчица… каквото и да е, стига да се чувстваш добре.
Дийпа се поусмихна и се канеше да каже нещо, когато на вратата отново се звънна.
— Това сигурно е мама — обясни Дийпа. — И нея я поканихме на чай. — Дълбока въздишка, долната й устна още потреперваше.
— Искаш ли да ти помогна с нещо? Майките са доста… удобни, опитай ни.
— Не знам…
Том бе отишъл да отвори вратата и се стараеше да посрещне новата гостенка с най-веселата си усмивка.
— Кална, влизай, много се радвам да те видя. Нали помниш Ана и Роби?
Ив излезе в антрето, за да поздрави гостенката, след това въведе и децата, и майките в кухнята, а Том изпрати обратно в хола при Дийпа.
В кухнята двете с Кална се разприказваха и се затюхкаха около порцелановия чайник за чай, потърсиха чашите, след това преровиха хладилника, за да намерят мляко на дъното на една кутия.
— Дийпа трябва да стане по-организирана, когато бебето се роди — гълчеше Кална дъщеря и разтърсваше почти празната кутия. „И доста други неща, които в момента не са за казване.“
— Доста й е трудно. И Том има нужда някой да го срита отзад — изтъкна бързо Ив.
— Тя скоро ще се справи с този въпрос — разсмя се Кална. — След като се опознаят малко по-добре.
Ив харесваше майката на Дийпа, чувството бе взаимно и това доставяше удоволствие и на двете. Когато семействата се срещнаха за пръв път, объркани заради неочакваната бременност и предстоящия брак, майките си допаднаха веднага, защото и двете бяха посветени на децата си и тайно се радваха, че ще си имат внуче.
Особено Кална, която имаше две доста по-големи неомъжени дъщери, вече бяха завършили медицина, гонеха кариерата си и шансовете да я зарадват с внуци бяха минимални. Така че за изненада на Дийпа, родителите й приеха сравнителното радостно новината и за сватбата, и за бебето, но едва след като мина периодът на шок и негодувание.
— Май се карат — призна Ив пред Кална.
— За какво? — намеси се Ана. Ха сега.
— Не останах с впечатление да е нещо сериозно, миличка.
— Предбрачна треска — бе присъдата на Ана.
— Хайде, Ана, вземи чашите и да вървим да разберем какво става. — Кална пое чайника и подноса със сладкиши, а след това се усмихна широко на Ив.
Оказа се, че всичко е заради сватбата, до която оставаха едва пет седмици. И двамата се бяха отказали — не да се оженят, но от традиционната сватба в бяло, която замисляха. Том не бе във възторг още от началото. Само че сега Дийпа бе решила нещо ново.
— Ще съм ужасно смешна… я ме погледнете — хлипаше тя над чая пред двете майки. — А пък хотелът е толкова досаден… И църквата не ми харесва… и викарият. Всичко това е адски тъпо и нищо няма да се получи като при Рич и Джейд, нали? — Тук вече зарида.
— Зарежи ги тях — намеси се Том, седнал до нея на канапето, за да я гали по ръката.
— Нали трябва да е за нас… А нищо не е както на нас ни се иска.
Том вдигна поглед към Ив и изви вежди, без да крие, че се чувства безпомощен.