Не си го помисли със задоволство. Болеше я, когато виждаше сестра си така.
— Знаеш ли… — Джейни отново вдигна очи от чая, но Ив забеляза, че са пълни със сълзи. — Вземи например готвенето. Едно време умирах да готвя, купувах си най-новите готварски книги, цяла събота обикалях, за да купя най-добрите продукти и ми доставяше удоволствие. Сега вече имам чувството, че това готвене ме притиска, ден след ден, неумолимо… закуска, сандвичи за децата да обяд, нещо дребно да похапнат, вечеря, по четири различни ястия в неделя. Кошмар ти казвам. Само за да е пълен хладилникът, ти трябва отпуска, да не говорим, че винаги има работа из къщата, и пране, и домашни, и да слушаш как ти мъркат двама тийнейджъри на главата, а пък аз трябва да ходя на работа, а стресът там е ужасен. И най-странното, интересно защо, съпругът ми ме намира за отегчителна. Била съм досадна и отегчителна! И на мен ми е омръзнало. Омръзнало ми е до смърт! — Ив забеляза, че сълзите потичат по бузите на сестра й.
— О, Джейни — прошепна тя и погали ръката й.
— Не искам повече да живея по този начин — хлипаше Джейни. — Щом се събудя сутрин, прехвърлям наум какво ми предстои да правя… налага се да живея в къща с толкова потискаща атмосфера… всеки момент някой ще избухне, друг ще ревне. Не искам повече да търпя. Просто не мога повече.
Ив продължаваше да я гали по ръката.
— И защо е всичко това? — попита Джейни. — Защо ми е да полагам всичките тези усилия? Защо се боря да избутам неблагодарните си деца да влязат в най-добрите университети? Изведнъж вече нямам никаква представа защо е всичко това.
Ив я остави да поплаче колкото иска, без да казва нищо.
— Дойдох, Ив — каза най-сетне Джейни и размаза сълзите по лицето, — защото знам, че в живота ти и в семейството ти винаги има светлина и ми се иска да се науча как да постигам и аз същото.
Най-сетне Джейни вдигна глава и огледа кухнята: събраните оттук-оттам най-различни чинии, оставени на масата, неизмити съдове, натрупани върху съдомиялната, ценните детски рисунки, вече започнали да се белят от вратата на хладилника, великолепни цветя, наслагани по всеки перваз, остатъци от котешка храна, полепнали по страните на паничката, оставена близо до задната врата. Тук цареше първичен хаос, подът лепнеше и Джейни бе събрала трохите от масата, докато чакаше сестра си да направи чая. Ама… ама… ама… Тук обаче миришеше божествено. Някаква супа къкреше на котлона, машината за хляб потракваше ритмично… тук просто цареше спокойствие. Тя седна на масата и знаеше, че Ив има време. Време да пият чай, време да си поговорят. По-късно домакинята щеше да отвори бутилка вино, щяха да седнат в градината и да пийнат малко повече, отколкото трябва. Щяха да похапнат нещо, което са измайсторили заедно в кухнята, а Ана и Роби, които в момента пищяха с пълно гърло, докато играеха на криеница, щяха да сноват напред-назад, докато най-сетне им се доспеше. Беше толкова спокойно, отвсякъде лъхаше щастие.
Този дом бе коренно различен от нейния. Там никой не идваше на вечеря, без да се е обадил предварително, за да приготви тя и първо, и второ, и трето, с най-различни подбрани сирена и специални ликьори за накрая.
Къщата й бе елегантна, в бяло, бежово и охра, с лакиран паркет, перилата на стълбите се лъскаха редовно, калъфите на мебелите се даваха на химическо чистене три пъти в годината… кухненските плотове бяха от неръждаема стомана и по чекмеджетата при всяко отваряне се виждаха отпечатъци от пръсти.
Странно, помисли си Джейни, къщата й бе тиха. Като се изключи блъскането на врати. Дейвид се криеше в кабинета си, след като блъснеше вратата, Кристин се покриваше с телефона в своята стая, след като блъснеше вратата, Рик излизаше навън и прас… блъскаше вратата.
Понякога си включваше радиото, пускаше тихо „Радио четири“, а пък в къщата на Ив бе като в истинска лудница. Роби и Ана се смееха и пищяха, работеха и телевизорът, и видеото, телефонът непрекъснато звънеше, звучеше музика по вкуса на Ив, който се простираше от класически произведения до популярните детски песнички на децата.
— Господи… — въздъхна най-сетне Ив. — И в тази къща сме имали дяволски трудни моменти. Не си мисли, че всичко е наред, защото не е. Има куп неща, заради които понякога се будя посред нощ. Я ме погледни! Защо съм все още сама?
— Но животът ти доставя удоволствие, нали? — попита Джейни с надеждата гласът й да не звучи прекалено обвинително.