— Да, разбира се, мила. Част от живота ми е досадна, някои дни са направо убийствени… но ще те излъжа, ако ти кажа, че не съм щастлива.
Джейни погледна по-голямата си сестра и забеляза, че тя излъчва — какво точно? — нещо като безгрижие. Да, май бе точно това. Не бе обременена с мисли за това какво ще си помислят другите хора, както бе при Джейни. Притеснения и пак притеснения. Дали колегите й я имат за достатъчно добра? Какво ли мислят приятелите й? Как постъпват родителите на другите деца в подобни случаи? Татко какво ще каже? Ето обаче, че Ив бе сама, косата й бе прекалено дълга и руса за жена на четирийсет, дрехите й прекалено ярки и впити, къщата й обърната наопаки, работата й в пълен застой, по някаква случайност забременява и ражда бебета, слуша дискомузика, на един от шкафовете в кухнята държи кутия с марихуана, и въпреки това е щастлива. Това неуловимо усещане изглежда бе подминало Джейни. Също и съпруга на Джейни, и децата й.
— Не мога да ти дам съвет — каза Ив и се зачуди дали нямаше да е по-добре да пийнат вино, вместо чай. — Не обичам да давам съвети. Мога само да ти кажа, че съм се опитала да преценя кое е важно за мен, какво искам да върша, а пък останалото просто съм го зарязала.
Късно същата вечер, след като бяха изпили две бутилки вино, а Ив най-сетне бе убедила праволинейната си сестра да си дръпне поне веднъж от тревата, като я успокои, че за подобно престъпление нито ще я арестуват, нито ще я лишат от адвокатски права за цял живот и ще й вземат перуката и тогата… те се кискаха на дългия списък неща, които Джейни трябва да зареже.
В началото бяха пазаруването, готвенето и чистенето.
— Ти да не си се смахнала? — сряза я Ив. — Да не би да нямаш здрав и прав съпруг и две също толкова здрави и прави деца, които да изтичат до супермаркета, докато ти се излежаваш във ваната с маска на лицето и четеш списание „Хелоу!“, и си фантазираш, че си омъжена за Антонио Бандерас, или който там ти харесва?
Нов истеричен кикот.
— Знаеш ли, може би трябва да отидеш на почивка, съвсем сама, Джейни, и да правиш все неща, които ще ти помогнат да си отпочинеш. Масаж, коламаска — не знам… Какво правят адвокатите и съдиите, за да си починат? Иди някой да те напляска, нещо такова… остави се да ти сложат белезници. Не е ли така най-добре?
Нов смях.
— И вземи да я зарежеш съвършената си къща. Истината е, че тя е прекрасна… — Ив не се бе напоркала чак толкова, че да загуби напълно чувството си на такт, — но иска огромни грижи. Трябва да ти призная, че съм позволявала на децата си да изядат каквото са изпуснали на пода у вас. Ами… — Тя се наведе под масата в кухнята. — То и при мен става така. Защото там долу има какво ли не. — Вдигна престояла известно време филийка, намазана с мармалад. — Ето, виждаш ли?
Джейни отново избухна в смях, толкова силен, че я заболяха бузите, а след това и коремните мускули.
— Господи, такава съм мърла — каза Ив. — Знам, че вече съжаляваш, че дойде чак дотук, нали? Мислиш си: „Ако това е на пода в кухнята, какво ли ще открия, когато разтегнем дивана?“
— Престани. — На Джейни вече й течаха сълзи от смях. — Престани, защото ще се напишкам.
— Господи, Джейни — заяви уплашена Ив. — Ти яко се надруса.
— Не съм, естествено! — По лицето й се изписа ужас.
— Не, нищо ти няма. На това му се казва, да се позабавляваш — обясни бавно Ив, сякаш се опитваше да накара хората в чужда страна да разберат какво говори. — Май за тази вечер забавленията ти стигат, сега трябва бавно да те върнем на земята.
Погледна сестра си, зачервена от смеха и виното, чертите й изведнъж омекнали, както не я бе виждала от много време насам.
— Май трябва малко да се поотпуснеш — добави Ив. — Да престанеш да се опитваш да свършиш всичко. Децата ти ще те ценят много повече, ако ги оставиш сами да се оправят. Честна дума, те са добри деца, ще се справят… в края на краищата. И какво, ако се забъркат в нещо, докато са още млади и глупави? Само така ще се научат. Помниш ли, когато Том се забърка в онези измамни продажби? Какво беше, я да си спомня? Билкови таблетки за отслабване, нещо такова. Господи, направо не е за вярване, че не мога да си спомня. На времето беше толкова нашумяло! Беше потънал в дългове, почти хиляда лири и чак тогава се престраши да ми каже какво става. Смотаняк.
Двете сестри се спогледнаха и избухнаха в нов смях.
— А според мен, сериозно ти трябва нова прическа и нови панталони — продължи Ив.
— Какво? — писна Джейни.
— Аз лично бих те завлякла да ти подменя целия гардероб, нищо че ще пищиш до небесата. Само че това е прекалено трудна работа, да се опитам да надприказвам един адвокат. Но поне нова прическа и нови панталони ще са добро начало, така няма да приличаш на отегчителна лелка на средна възраст.