Шестнайсет. Значи Сюзън е била бременна, когато Денис напусна Ив.
Сюзън? Сюзън? Мозъкът й бе като клеясала информационна машина, която се опитваше да прерови данните в паметта, и изведнъж… дрън! Отговорът се появи. Сюзън Мичъл, финансов директор на един от любимите клиенти на Денис… Поне тогава се казваше така. Ив погледна русата каска и не можа да повярва, че не я позна веднага. Защо обаче Сюзън се преструваше, че не я познава? Много странно.
— Хм? — Луиза я гледаше така, сякаш очакваше от нея някакъв отговор. — На колко години е момиченцето ти? — повтори.
— А… Ана е на девет, но все едно че е на деветнайсет. Ела да кажеш здрасти.
Дени и Том си говореха с Денис и Сюзън. Смееха се и се държаха любезно, проявяваха жив интерес. Сега не бе най-подходящият момент да разпитва за извънбрачната връзка на бившия си съпруг с настоящата му жена.
Вдигна пръсти към пламналите си бузи и усети как очите й парят от сълзи. Майната му. Защо не й беше казал преди? Защо я бе оставил да се лута сама и да преживее този шок?
Коленичи, за да каже нещо на Роби, който продължаваше да стои лепнат като мида за краката й. Надяваше се да остане така поне няколко минути, докато се съвземе, за да се справи с положението.
— Ехо, ти добре ли си? — попита тя сина си.
— Този мъж не ми харесва — обясни той.
— Кой мъж?
— Този старец… — Посочи Денис. Бе почти невъзможно да скриеш чувствата си от малко дете. Те имаха вградени радари за тези неща.
Нямаше намерение да пита защо, но Роби веднага й обясни.
— Прилича на Тлъстия контрольор и ме натъжава.
— Какво да ви поръчам за пиене? — Денис я докосна по рамото.
— Махай се! Дебелак — кресна му Роби.
— Ъ-ъ-ъ… Роби, престани.
Искаше й се да се разсмее… и да заплаче. Ужасно. Защо й се струваше, че целият й живот, животът, който тя си бе създала толкова грижливо и внимателно през последните шестнайсет години, се разпадаше? Как бе възможно Денис все още да има подобен ефект върху нея? Както обикновено ставаше едно време, той и сега контролираше нещата. Той бе този, който я притесняваше, нараняваше и успяваше да я лиши от опора. По дяволите, от това я заболя. Всичките тези дни, дългите вечери, още по-дългите нощи, когато го чакаше да позвъни, да се върне, да се свърже с нея. Всички сълзи, които бе изплакала за него, заради бебето, което сега щеше да бъде на петнайсет, заради всичко, случило се преди шестнайсет години. Имаше чувството, че раните отново се отварят. По дяволите. Имаше чувството, че усеща как шевовете по раната скърцат.
— Едно питие ще ти дойде добре — чу тя гласа на Денис.
— Може би няколко… защо направо не наредиш моите на бара? — Опита се да говори весело, но знаеше, че преструвката й личи.
— Някой път трябва да поговорим по този въпрос. Трябваше да ти обясня нещата.
— Аха — съгласи си тя.
— Чупката — нареди отново Роби. След това за изненада на всички, заби зъбки в бедрото на Денис.
— Ау! — извика Денис. Нищо чудно. Когато Роби те ухапеше, болката си я биваше.
— Роби! — сгълча го Ив. Наведе се отново към него, а лицето й гореше от притеснение и неудобство.
— Той не ми харесва! — извика детето и най-неочаквано я прасна през лицето.
— Роби, недей. — Не е ли много весело да си част от преходното поколение, мислеше си тя, и то не за пръв път през живота си. Точно ние сме от хората, които ги удрят и родителите, и децата им.
Роби се разплака шумно, но за щастие Том бе наблизо и изтегли малкия си брат навън, преди да е станала дандания.
Някак успяха да преглътнат случката. Ив си говореше за незначителни неща със Сюзън, докато и двете се преструваха, че не се познават. Обсъждаха Щатите и колко много се е променил Лондон.
Дени и Денис също говореха за Щатите и колко много се е променил Лондон, доколкото можеше да се съди от случайно дочутите фрази, а момичетата си бъбреха непринудено. Когато Ив мина покрай дъщеря си, дългата й руса опашка подскачаше оживено и тя си каза, че Ана изглежда много сладка, докато се опитва да се сприятели с големите момичета.
— Значи сте били на терапия? Страхотно. И аз ходих на психолог, когато мама и татко се разделиха, но чак пък на терапия! И сте стояли в рехабилитационен център през всичкото време? Направо страхотно. Когато порасна, искам да стана психиатър — обясняваше Ана.
Господи, това е истински ужас.
Когато се отправяше обратно към странната семейна сбирка, видя Денис да прегръща Сюзън през кръста и да я притиска до себе си, за да й вдъхне увереност. Жената се обърна и му се усмихна. Нещо много дребно, но Ив го забеляза. Досега си бе казвала, че трябва да съжалява всяка, която е имала нещастието да се омъжи за Денис, но след като видя отношенията им, разбра, че те двамата наистина са влюбени. Не беше ли това просто една от малките иронии на живота? Денис, същият Денис, който я заряза, имаше дълъг и успешен брак, изпълнен с обич. Ив не искаше да бъде като баща си, да остане сама за дълго и да се превърне в приятна ексцентричка. Само че по всичко личеше, че ще стане точно така. Дори Денис имаше кой да го обича. Тя заслужаваше ли подобно нещо? А, по дяволите… завъртя леда в чашата си… след две чаши джин с тоник се чувстваше истинска развалина.