— Все още съм му бясна — каза Ив. — Само че според мен не си струва да му го казвам. Не искам да се разправям с бившия си. В същото време не желая да се връща и да ми се прави на велик баща, след като през всичките тези години въобщо не се е мяркал. Не искам момчетата да го харесват! — призна на един дъх тя. — Знам, че нямам право, че е редно те да поддържат връзка и така нататък… Всъщност, единственото, което ми се искаше, бе Денис да се върне отново, на всички да им стане ясно какъв е лайнар и пак да си замине. А и защо никога не спомена за жена си? Не ми каза, че тя е била бременна, когато ни напусна. Доста важно нещо е пропуснал да ми съобщи.
— Той е един изрод — напомни й Джен. — Знае да мисли само за себе си. Това ни е известно и на двете, Ив. Но трябва да ти призная, че нямам търпение да се запозная с него.
— Какво?
— На сватбата. Нали все още ще има сватба?
— Доколкото ми е известно… не че мога да го кажа със сигурност. Аз дори не знаех за съпругата на бившия ми мъж. Господи! Аз трябваше да съм стегната и уравновесена, а се чувствам като парцал.
— Защото нямаш съпруг ли? — попита с известно негодувание Джен.
— Може би… а и работата ми не е хубава… и стилът ми на живот не е върхът, и просто няма с какво да се изфукам.
— Ив! Не мога да повярвам, че чувам подобно нещо от теб. Нищо не била имала. Той те остави с две малки деца и нищо друго. Ти постигна всичко сама, затова престани да мрънкаш.
Последва момент тишина, а след това Джен отново избухна.
— Не мога да повярвам, че все още ти въздейства по този начин. Ей, да знаеш, ще се преструвам, че не си казала тези неща, и искам утре сутринта да се събудиш същата жена, която познавам и обичам. Жената, която сама отглежда картофи и знае двайсет и пет начина да ги сготви, решава задачи по алгебра като змей, прави секс в поза Лотос и все още работи на пълен работен ден.
Ив се разсмя.
— Секс в поза Лотос ли?
— Пробвай. Голямо е предизвикателство. — Джен се изкиска. — Ще се оправиш, нали, глупаво мрънкало? Обади се на ветеринаря.
— Не, не. Не мога.
— Обади се на ветеринаря — повтори Джен.
— Името му е Нилс. Защо винаги му казваме ветеринаря?
— Не знам, сигурно защото звучи по-мръснишки. А жената на Денис каква е?
— Ами… става… точно жена като за Денис: прилича на бизнес дама, напудрена, самоуверена, има си собствена компания… успяла е да докара дъщерите си дотам, че да взимат наркотици — не се сдържа тя с известна злоба.
— Сериозно?
— Не знам. Ана каза, че били в рехабилитационен център, но доколкото ми е известно, не ставало въпрос за пристрастяване към шоколада. Нали ги знаеш американците? Знам, че се държа гадно, още повече че току що се запознах с тях.
— Радваш ли се, че не си на нейно място? Омъжена за Денис, да живееш в Щатите, да си имаш своя компания и какво там още?
— Да — отвърна Ив, без дори да се замисля.
— Тогава всичко е наред. Той те нарани веднъж вече, а нещата се оправиха.
— Права си — съгласи се Ив. — Май се справяме доста добре.
— Полагаме всички усилия. Какво повече?
Последва мълчание, в което и двете се усмихваха и усещаха топлотата и обичта си, готовността да си помагат през годините, в моменти на щастие и в трудности.
— Какво ще облечеш на сватбата? — попита най-сетне Джен.
— Почакай и ще видиш!
— Кога?
Разбраха се да се видят и най-сетне си казаха лека нощ.
Ив влезе на пръсти в детската стая и оправи завивките, погали децата по косите и ги целуна по бузките.
Ана бе заспала, докато бе стискала отворената книга — доста износената „Семействата и как да ги преглътнем“. Ив не можа да не се усмихне. Внимателно я измъкна от ръката й и я остави на нощното шкафче.
Влезе в кухнята и се зае с обичайните задължения, а след това си направи чай. Животът й бе пълен с малки ритуали, а този бе един от любимите й: приглушеното шумолене на чаените листа, когато тя вдигаше капачето, и ооо, да, ароматът на чай — нейна собствена смес — потракването на лъжичката, докато разбъркваше отварата в любимия си стар чайник.
След като си сипеше в чашата — да, малка порцеланова чашка в синьо и бяло, чашка с чинийка и лъжичка, за тези самотни моменти, когато пиеше чай, — тя се отправяше към спалнята си, запалваше оранжевата нощна лампа и се събличаше, пускайки всички дрехи на купчина на пода, докато останеше гола.
Тялото й не беше лошо за четирийсет и две годишна жена, с малки гърди и хубави зърна, корем с мека кожа, но стегнати мускули. Прокара ръка от пъпа до косъмчетата между краката и притисна пръсти. Прекалено много растителност… тези думи все още я караха да се усмихва.