Щом спря колата, Дени излезе от едната тента, за да я посрещне.
— Мамо! Здрасти! Хладилникът не се държи прилично. Дийпа се опитва да практикува „контракции“, или нещо такова, никой няма представа къде се намира Том… Иначе всичко е наред! — Целуна я по челото, а Ана и Роби хукнаха покрай тях, за да проверят какво става.
— Какво? Как така никой не знае къде е Том? — стресна се Ив, щом чу набързо съобщените новини.
— Поне ние не знаем. Тази сутрин, когато станах, него го нямаше в апартамента. Мобилният му е изключен. Не мога да се свържа с него, а Дийпа също не успява.
Дени сви рамене.
— Все още не се притесняваме. Останат още… — той погледна часовника си — часове.
— В багажника има разни неща. Дийпа иска ли да направим нещо друго? — попита Ив.
— Аз съм си получил книжката с инструкции. — Дени нзвади дебело тесте напечатани листове от задния си джоб и си размаха. — Ето, виждаш ли?
Тя видя страници с информация, скици къде да се поставят цветята, как да се подредят столовете, къде да се завържат панделките…
— Тук е още от сутринта, за да довърши тортата, да сгъва салфетки, но сега се прибра да си почине — обясни синът й.
— Притеснена ли е заради Том?
— Не бих казал, но при нея е трудно да се прецени. Като пощуряла е заради тази сватба. А ти притесняваш ли се? — попита той.
— Много, ама много… Може ли да ти взема телефона?
— Да, а ти ми дай тези неща? — Дени започна да разтоварна кутиите и чиниите от багажника на колата.
— Хладилникът ще се оправи ли? Иначе се налага да местим всичко някъде другаде?
— Мисля, че да.
Ив усети, че е нервна, притеснена, неспокойна… и се сети, че това трябва да е от нерви, защото бе майката на липсващия младоженец.
Набра номера на Том и попадна на гласовата му поща. За момент се поколеба какво да каже.
— Том, обажда се майка ти. Би ли ни се обадил, моля те. Или поне звънни на Дийпа… просто за да сме сигурни, че всичко е наред.
След това затвори и се зачуди дали не трябваше да бъде малко по-строга. Какво ли правеше той? Да не би да се опитваше да докара всички до сърдечен удар.
Тръгна към красивата тента, розова, съвсем в стил Барби, отвътре с драперии, като истинска приказка с позлатени маси и столове.
— Чудесно е — обърна се тя към Дени, все още напрегнат, защото Том можеше да съсипе всичко.
Много редици чаши за шампанско бяха подредени до прибори и наситено розови салфетки. На всички маси бяха поставени малки златни звезди, които блестяха, огромни, пищно аранжирани букети от яркорозови рози със слънчогледи и много бръшлян.
Навсякъде личеше пръста на Дийпа: и кичозните хартиени вятърни мелници закачени навсякъде, и азиатската Барби, облечена в сари, която целува Кен в тениска, кацнали върху огромната торта в бяло и розово. Беше впечатляващо, но най-важното бе, че отразяваше тяхната същност. Щяха да си направят точно сватбата, която искаха… стига Том да се появеше.
Ана и Роби вече се стрелкаха по дървения подиум, хванали се за ръце, и се преструваха, че танцуват.
— Какво друго мога да направя? — обърна се Ив към Дени.
— Няма кой знае какво. Тук сме от осем сутринта. Трябва ни Том. — Усмихна й се окуражително, поне така се надяваше. — Ела да видиш гледката от върха.
Поведе майка си и двете деца по пътеката към полукръга столове, наредени за церемонията. Хълмът бе малък, но от върха се спускаше стръмно на другата страна и се разкриваше великолепен пейзаж от тъмнозелени гори, малки села, църкви с кули и червени покриви. Слънцето блестеше така ярко, че човек оставаше с впечатление, че е в Италия; понякога Кент можеше да бъде истинска прелест.
— Страхотно — каза Ив. — Готова съм да заплача, а има още четири часа.
— Знам, и аз съм така — усмихна се Дени.
— Дали Том е добре? — попита го тя. — Ти снощи виждал ли си го?
— Да, излезе с приятели и се върна малко след единайсет. Стори ми се съвсем добре… нормален. Е, беше малко нервен, но иначе си бе съвсем наред.
Дени я прегърна през раменете и тя се насили да се усмихне.
— Защо просто не си отидем вкьщи, да се върнем и да се върнем малко по-късно. Сигурен съм, че той ще се появи, и то в дънки, специално избрани за сватбата.
— Не може да бъде!
— Всъщност нямам представа. Пази в дълбоки тайна какво ще облече.
— Май не можем да направим нищо повече — съгласи се Ив, погледна тъмните кръгове под очите на сина си и добави: — Трябва да се наспиш, Дени.
— Знам, но няма да е точно днес.
— Наистина ли мислиш, че той ще дойде?
— Да. Защо не? Те са чудесна двойка. Надявам се всичко да тръгне както трябва. — Толкова бе спокоен. Мил, искрен и спокоен. Но какво да каже човек за сватбите напоследък? Надяваш се всичко да се получи, поне за известно време, че ако все пак се разведат — шансовете в най-добрия случай са 60 на 40, — ще запазят добрите си отношения и ще си спомнят хубавите моменти.