— Мамо, защо не си поканила ветеринаря? — попита Дени, докато слизаха по хълма.
— А… Прекалено важен ден е все пак… А и ние… Ние го даваме по-бавно. — По-добро обяснение не успя да измисли. — Пък и имах твърде много други неща, за които да мисля.
— Ясно — отвърна Дени, но усети как го обхваща тъга заради майка му.
— А аз до кого ще седя? — попита Ив. — Да не би да е до Джозеф? Да не би Ана да се е разпоредила кой къде ще бъде?
— Не, не. Настанена си до изключително привлекателния зрял и неженен чичо на Дийпа. Нямам представа как се е получило — усмихна се Дени.
— Аз също, можеш да си сигурен.
Щом се върна, в промеждутъците, докато къпеше децата, гладеше официални дрехи, лъскаше обувки и се занимаваше с косата си, не спря да набира мобилния телефон на Том. Той не се обаждаше. Включваше се непрекъснато гласовата поща. Не можеше да определи какво съобщение да остави. Дали строго? Нещо, с което показва, че му съчувства? Остави и двете, после реши да поговори с Дийпа.
Само че се обади майка й и каза, че Дийпа спяла.
— Тя добре ли е? Нали не се притеснява за нищо? — попита веднага Ив.
— Да се притеснява ли? Не! Толкова е щастлива и доволна. Че защо ще се притеснява?
Хм. Това или означаваше, че всичко с онази луда глава Том е наред, или просто Дийпа не бе споделила с останалите къде се намира годеникът й.
— Косата ми е ужасна! — Ана излезе от банята, където се бе скрила, за да огледа кока си на шаферка, украсен с панделка, и сега бе готова да заплаче.
— А ти какво искаш? Ще се опитам да я направя както предпочиташ.
— Просто я вържи на опашка. Нищо префърцунено.
— Сигурна ли си, че Дийпа няма да има нищо против? Тя ме беше помолила да го направя така.
— Пет пари не давам. — Нацупена страшна муцунка. — И без това е ужасно, че трябва да облека това противно сари.
— Изглеждаш страхотна в сари — опита се да я убеди Ив. Наситенорозово и златно се оказаха доста неудачен избор за Ана. Приличаше на жертва на някой вампир.
Беше вече един, време отново да се натоварят на колата, да пуснат вентилатора докрай, за да прогонят топлината, и отново да се насочат към мястото на сватбата с надеждата Том да се появи.
Когато пристигнаха, бе паркирана само още една кола — на Дени. Докато слизаха обаче, тя видя Дени, изтупан и много красив, да се приближава към тях и да маха.
— Той е тук! — реши тя. — Чакай само да го видя!
Забързаха към другата част на тентата, насочвани от Дени.
— О, Том! — бе първата й реакция.
— Ааа! — Ана наддаде нещо като писък.
Синът й стоеше пред нея в бял официален костюм, синя плисирана риза и за пръв път от тринайсетгодишен подстриган късо. Изглеждаше невероятно. Променен. И го знаеше. Беше се ухилил доволно.
— Извинявай, мамо — започна той, усмихна й се широко и я прегърна. — Не исках да ви стряскам. Просто се погледнах в огледалото тази сутрин, видях се в дрехите, които смятах да облека, и си казах „Да, бе“. Това вече е друго. Ще се женя. Ще ставам баща. Имах нужда от промяна.
— Аз не спрях да се терзая заради теб, а ти си ходил на пазар и на фризьор!
— Е, и много мислих. Вървях ли вървях и… мислих.
— И какво измисли? — Опитваше се да говори строго, но това бе невъзможно с Том, защото бе млад, малко глуповат и наивен, но пък с толкова добро сърце.
— Измислих, че всичко ще стане много гот.
— Гот? Гот? Е, щом ще бъде гот… тогава всичко е наред. — Ив бе скръстила ръце, но така и не можа да му се ядоса.
— И написах наново брачните си клетви. Всички ще се опулят, гарантирам.
— Няма начин — каза му Ана. — Това са просто сантиментални дивотии.
— Ана! И ти вярваш в тези дивотии. Не се преструвай, че не вярваш. Както и да е, нали мама изглежда страхотно? — отбеляза Том.
— Още съм ти сърдита — отвърна Ив. — Не се опитвай да се измъкнеш.
— Великолепна си — усмихна й се той. — Направо падам от кеф заради косата ти.
Ана и Роби се изкискаха и просто нямаше смисъл повече да се прави на сърдита и бе най-добре да се усмихне на Том. Та това бе денят на сватбата му.
— Влизайте… време е за първата бутилка този ден. — Дени се отправи да атакува хладилника в тентата.
За какво бъбриха и се смяха, докато си правеха пикник на тревата и изяждаха сандвичите, плодовете и тортата, които Ив бе донесла, заедно с двете леденостудени бутилки шампанско, тя не можа да си спомни.
Освен казаното от Том.