— Добре, а няма ли това да убие доктора?
— Не. В такъв случай Майк ще е толкова дребен, че ще прелети между атомите на тялото, без да им повлияе.
— Все пак каква е вероятността да се разшири, когато е толкова малък?
— Когато МИК-27 достигне, така да се каже, размера на неутриното, теоретичното му време за полуразпад ще е от порядъка на секунди, което означава, че вероятността да се разшири в течение на тези секунди е една втора. Но по времето, когато се разрасне, той ще се намира на стотици хиляди километри надалеч в космическото пространство и експлозията, която ще последва, ще разпръсне малко гама-лъчи за учудване на астрономите. Но такова нещо няма да се случи. МИК-27 точно ще спазва инструкциите и няма да се смалява повече, отколкото е необходимо за изпълнение на задачата му.
Мисис Арнфелд знаеше, че няма да успее да избегне среща с пресата. Категорично бе отказала да се появи по холовизията и осигуряването на правото на личен живот според Световната харта я защитаваше. От друга страна, не можеше да откаже да отговори на въпросите, като запишат само гласа й. Спазването на правото за даване на информация не й позволяваше напълно да се укрие.
Седеше скована, докато младата жена пред нея й задаваше въпросите.
— Освен всичко друго, мисис Арнфелд, не е ли доста странно съвпадението, че съпругът ви, главен конструктор на Майк Микроробота, ще бъде също така и първият му пациент?
— Съвсем не, мис Рот — отвърна мисис Арнфелд уморено. — Докторът е наследствено предразположен към тази болест. И други в семейството му са боледували от нея. Той ми го каза, когато се оженихме, така че аз ни най-малко не съм била в неведение по въпроса и по тази причина нямахме деца. Също така именно по тази причина съпругът ми направи своя избор на какво да посвети живота си и работи толкова усърдно за създаването на робот, който да може да се миниатюризира. Отначалото знаеше, че ще му бъде пациент, нали разбирате.
Мисис Арнфелд настоя да се срещне и да поговори с Майк. При дадените обстоятелства не можеха да и откажат. Бен Джоханес, който бе работил с мъжа и в продължение на пет години и когото тя познаваше достатъчно добре, за да си говорят на ти, я заведе в стаята на робота.
Мисис Арнфелд бе виждала Майк скоро след изработването му, когато той преминаваше основните си тестове, и роботът я помнеше.
— Радвам се да ви видя, мисис Арнфелд — рече той с изумително неутралния си глас, твърде равен и чист, за да бъде напълно човешки.
Като робот не се отличаваше с особено красиви форми. Изглеждаше остроглав и доста широк в таза. Тялото му бе почти конусообразно, с върха нагоре. Мисис Арнфелд знаеше, че това се дължи на обемистото устройство за миниатюризация, разположено в коремната област, където се намираше също и мозъкът, за да се увеличи скоростта на реакциите. Да се иска мозъкът да е зад високо чело би било ненужен антропоморфизъм, бе обяснил съпругът й. Все пак това караше Майк да изглежда смешен, някак глупав. „В антропоморфизма се крият психологически предимства“ — помисли си мисис Арнфелд и се почувствува неловко.
— Сигурен ли си, че си наясно със задачата си, Майк? — попита го тя.
— Напълно, мисис Арнфелд — отговори Майк. — Ще се постарая да отстраня всяка следа от рак.
— Не знам дали Грегъри ти е обяснил — намеси се Джоханес, — но Майк лесно може да разпознае раковата клетка, когато самият той е съответно намален. Отличията й не оставят място за грешки и той може бързо да унищожи ядрото на всяка клетка, която не е нормална.
— Снабден съм с лазер, мисис Арнфелд — каза Майк със странен глас, в който прозвуча сдържана гордост.
— Да, но съществуват милиони ракови клетки, пръснати навсякъде. Колко време ще му отнеме да ги отстрани една по една?
— Не е нужно да ги обработва една по една, Терция — рече Джоханес. — Макар и ракът да се е разпрострял нашироко, той се среща на острови. Майк разполага със средства да прогори и затвори капилярите, които водят към „острова“. По този начин наведнъж биха загинали милиони клетки. Само в отделни случаи ще му се налага да обработва самостоятелни клетки.
— И все пак колко дълго ще продължи това? На младежкото лице на Джоханес се изписа гримаса, сякаш му бе трудно да реши какво да каже.
— Може да отнеме часове, Терция, ако искаме да свършим работата докрай. Не мога да крия от теб.