Замаяна, тя спа до вечерта, когато Джоханес дойде да я види. Току-що се бе събудила, така че и трябваше известно време, докато дойде на себе си. Тогава във внезапен Порив на страх тя попита:
— Какво стана?
— Успяхме, Терция — побърза да отговори Джоханес. — Пълен успех. Мъжът ти е излекуван. Не можем да предотвратим нова поява на рак, но засега той е здрав.
Успокоена, тя се отпусна назад.
— Ох, чудесно!
— Все пак — случи се нещо непредвидено и то трябва да бъде обяснено на Грегъри. Решихме, че ще е най-добре, ако ти му го обясниш.
— Аз ли? — И отново обзета от страх, добави: — Какво е станало?
Джоханес й разказа.
Изминаха два дни, преди да успее да види съпруга си за малко по-дълго време. Той седеше в леглото си. Изглеждаше леко блед, но й се усмихваше.
— Сякаш съм подмладен — весело рече той.
— Наистина, Грег. Не бях права. Опитът успя и ми казаха, че не могат да намерят и следа от рак в тялото ти.
— Хубаво, но не можем да сме напълно уверени в това. Тук-там може да има някоя ракова клетка, но имунната ми система вероятно ще се справи с нея, особено при съответно лечение. А ако някога отново се образува, за което ще са му необходими години, отново ще се обърнем към Майк.
Като каза това, той се намръщи и допълни:
— Знаеш ли, не съм виждал Майк.
Мисис Арнфелд запази дискретно мълчание.
— Не ми дават да го видя и ме залъгват — рече Арнфелд.
— Беше слаб, скъпи, и под упойка. Майк се провря между тъканите ти и му се наложи на места да унищожи това-онова. Дори и при успешна операция ти трябва време, за да се възстановиш.
— Ако съм се възстановил достатъчно, за да мога да те видя, значи съм се възстановил достатъчно да видя Майк и поне да му благодаря.
— Един робот няма нужда от благодарности.
— Разбира се, че не, обаче аз имам нужда да му ги изкажа. Направи ми услуга, Терция, излез и им кажи, че искам да видя Майк още сега.
Мисис Арнфелд се поколеба, после се реши. Изчакването щеше да направи задачата й още по-трудна после.
— В действителност, мили — внимателно започна тя, — Майк го няма.
— Няма ли го? Как така го няма?
— Виждаш ли, той трябваше да направи избор. Чудесно беше почистил тъканите ти, беше свършил великолепна работа — всички са на това мнение. След което трябваше да се уголеми. Тъкмо там беше рискът.
— Да, но ето че съм жив. Защо го увърташ?
— Майк реши да намали риска до минимум.
— Естествено. Какво е направил?
— Е, скъпи, той реши да се смали още повече.
— Какво! Не е могъл. Беше му заповядано да не го прави.
— Това е Вторият закон, Грег. Но Първият закон е надделял. Майк е искал да бъде сигурен, че животът ти няма да бъде застрашен. Разполагаше със средства да контролира ръста си, така че се смали колкото може по-бързо и когато масата му стана достатъчно малка, по-малка от тази на електрона, той използува лазерния си лъч, твърде маломощен вече, за да засегне тялото ти. Откатът го изстреля навън със скорост, близка до светлинната. Взривил се е в космическото пространство. Забелязано е гама-лъчение.
Арнфелд я гледаше втренчено.
— Шегуваш се. Сериозно ли говориш? Мъртъв ли е Майк?
— Казах ти какво се случи. Майк не можеше да остане бездеен, когато би могъл да те предпази от евентуална опасност.
— Но аз не исках това. Исках го цял и невредим за по-нататъшна работа. Той нямаше да се разшири неконтролируемо. Щеше без проблеми да се измъкне.
— Не е бил абсолютно сигурен. А не можеше да рискува живота ти и затова пожертвува своя собствен.
— Но моят живот е по-маловажен от неговия.
— Не и за мен, мили. Не и за тези, с които работиш. За никого. Дори не и за Майк. — Тя протегна ръка към него. — Хайде, Грег, жив си. Добре си. Това е най-важното, другото няма значение.
Но Арнфелд нервно отблъсна ръката й.
— Не е най-важното, има и по-важно. Ти не разбираш. Ох, много лошо. Много лошо!