Скрива се.
Влизат Дон Педро, Леонато, Клавдио и Балтазар.
ДОН ПЕДРО
Желаеш ли да чуем тази песен?
КЛАВДИО
Да, ваша светлост. Толкова е тихо,
като че ли нарочно вечерта
е затаила дъх, за да я слуша.
ДОН ПЕДРО (тихо)
А виждаш ли зад мене Бенедикт?
КЛАВДИО (тихо)
Разбира се. Щом музиката свърши,
лисичето ще падне във капана.
ДОН ПЕДРО
Изпей онази песен, Балтазаре!
БАЛТАЗАР
О, ваша светлост, тя не е виновна,
за да я мъчи втори път гласът ми.
ДОН ПЕДРО
Да не признаваш своята способност,
е често верен знак за съвършенство,
но ти все пак недей ни принуждава
да те ухажваме!
БАЛТАЗАР
Пред тази дума
отстъпих вече, тъй като в живота
ухажването често няма общо
с харесването.
ДОН ПЕДРО
Чакаме те вече.
Ако желаеш да разкажеш нещо,
то разкажи го в ключове, в бемоли!
БАЛТАЗАР
А после да приключа ще ме моли
пак ваша светлост!
ДОН ПЕДРО
Сто игри на думи
и в крайна сметка — нищо. Хайде, пей!
Музика.
БЕНЕДИКТ
Божествената им музика! Два струнни звука и духът им е вече запленен! Не разбирам как едно усукано овнешко черво може да изтръгва душите на хората от телата им. Ако трябва непременно да се слуша нещо, бих предпочел рога на овена, а не червата му!
БАЛТАЗАР (пее)
„Девойки, вам съвет ще дам:
плач нива не полива.
Сега са тук, а утре там —
мъжете са такива!
Припев:
Затуй след тях…
викнете в смях:
— Довиждане, синьоре! —
Да си вървят,
добър им път
и тра-ла-ла отгоре!
Таз дълга скръб по спомен скъп
защо ви е, кажете?
Днес огнен взор, утре гръб —
това са то мъжете!
Припев:
Затуй след тях…“ и т.н.
ДОН ПЕДРО
Честна дума, хубава песен!
БАЛТАЗАР
И лош певец, принце.
ДОН ПЕДРО
О, не, не! Напротив, много добре я изпълнихте… за случая.
БЕНЕДИКТ (настрани)
Ако някое куче беше вило така, досега да са го обесили. Дано воят му не ми докара някоя беда! Бих предпочел да слушам гарванов грак, каквито и злини да носи той!
ДОН ПЕДРО (завършвайки разговора си с Клавдио)
…Да, точно така… Чувай, Балтазаре! Намери ни свирачи, но да бъдат добри, и нека устроят утре малък концерт под прозореца на госпожица Херо.
БАЛТАЗАР
Най-добрите, които има, ваша светлост!
ДОН ПЕДРО
Хубаво! Свободен си.
Балтазар излиза.
Елате, Леонато! Споменахте ми днес, че племенницата ви Беатриче била се влюбила в Бенедикт?
КЛАВДИО
Какво?
Тихо.
Пълзете, пълзете! Патицата е наблизо!
Силно.
Никога не съм допускал, че тази подигравачка може да се влюби!
ЛЕОНАТО
И аз също. Но най-чудното е, че се е увлякла тъкмо по синьор Бенедикт, когото не можеше да понася, ако се съди по цялото й държане.
БЕНЕДИКТ (настрани)
Възможно ли е това? Виж ти каква била работата!
ЛЕОНАТО
Вярвайте, ваша светлост, и аз не зная какво да мисля, но тя го люби с бурна страст и отвъд безграничността на човешкия разсъдък!
ДОН ПЕДРО
А може би само се преструва?
КЛАВДИО
Да, да, много е вероятно.
ЛЕОНАТО
Боже господи, да се преструва тъй! Никога досега престорена страст не е била подобна на истинската, както тази, която тя проявява!
ДОН ПЕДРО