сватосвал съм за улична жена!
ЛЕОНАТО
Насън ли чувам тез обиди черни?
ДОН ХУАН
Не, не насън и при това са верни!
БЕНЕДИКТ
Тук всичко никак не напомня сватба.
ХЕРО
Те — верни? Боже!
КЛАВДИО
Леонато, вижте:
Не съм ли Клавдио? А този тука
не е ли принцът? Тоз не е ли брат му?
А таз не е ли дъщеря ви Херо
или ни мамят нашите очи?
ЛЕОНАТО
Не, всичко е така, но що от туй?
КЛАВДИО
Един въпрос към дъщеря ви имам
и моля ви, с родителската власт
да я принудите да отговори
на него честно!
ЛЕОНАТО
Като твой баща
заклевам те да го направиш!
ХЕРО
Боже!
Защо е този разпит и какво
целите с него?
КЛАВДИО
Да се убедим,
че ви приляга името, любезна.
ХЕРО
Защо? Не съм ли кръстена на Херо45,
чието име е отдавна символ
на верността? Кой би могъл със право
да го очерни?
КЛАВДИО
Никой, честна дума,
освен оназ, която днес го носи!
Но стига приказки! Кажете, снощи,
между дванайсет и един, с кого
беседвахте от вашия прозорец?
Отговорете, ако сте невинна!
ХЕРО
Със никого, кълна се, господарю!
ДОН ПЕДРО
Тогава сте виновна! Леонато,
ще ви доставя болка, знам, но трябва
да потвърдя, че в казания час
ний трима — графът, моят брат и аз,
видяхме дъщеря ви да говори
с един негодник, който след това
призна си — като истински негодник —
че имал бил до този ден със нея
стотици срамни срещи!
ДОН ХУАН
Пфу, и то
такива, че не могат се разказа,
защото просто липсват чисти думи
за тез неща! Девойко миловидна,
учудвате ме с вашата поквара!
КЛАВДИО 1
О, Херо, от Леандровата Херо
ти би била по-нравствена и чиста,
душата ти да бе наполовина
така прекрасна, както външността ти!
Но сбогом, най-чаровна и най-долна
от всички женски твари на света,
греховност чиста, грешна чистота,
прощавай! Зарад тебе ще залостя
вратата на сърцето си, ще спусна
неверието черно да смрачи
прозорците на моите очи
и всяка женска прелест да забули
във грозни мисли!
ЛЕОНАТО
Няма ли за мен
една ръка на мъж със нож накрая?
Херо пада в несвяст.
БЕАТРИЧЕ
Какво ти стана, братовчедке? Боже!
ДОН ХУАН
Срамът, изскочил току-що наяве,
й угаси душата. Да вървим!
Дон Педро, Дон Хуан и Клавдио излизат.
БЕНЕДИКТ
Какво й е?
БЕАТРИЧЕ
Издъхна! Вуйчо, помощ!
О, Херо! Херо! О, синьоре! Отче!
ЛЕОНАТО
Небе, не дръпвай тежката си длан!
Смъртта е най-доброто покривало
за нейния позор!
БЕАТРИЧЕ
О, братовчедке,
оправи ли се?
ОТЕЦ ФРАНЦИСК
Бог е с вас, девойко!
ЛЕОНАТО
И гледа още?
ОТЕЦ ФРАНЦИСК
А защо пък не?
ЛЕОНАТО
Защо пък не ли? А нима тук всичко
на таз земя не вика „Срам!“ по нея?
Тоз разказ, напечатан на лика й
с вълна от кръв, кой, кой ще го изтрие?
Не оживявай, Херо, не поглеждай!
О, ако само знаех, че на място
не ще умреш, ако допусках само,
че жизнените сили ще надвият
срама ти, с таз ръка му бих помогнал!
Как, как можа? Нима съм се оплаквал,
че имам само теб, че таз природа
ми е отпуснала едничка рожба?
Една, а пък и тя излезе много!
Защо добих те? И защо така
красива бе за бащиния поглед?
Защо не взех с десница милосърдна
подхвърлениче просяшко, та после,
45
Херо — Херо и Леандър са герои на известен любовен разказ: Леандър, млад грък от Абидос — на единия бряг на Хелеспонт (Дарданелите), всяка нощ преплувал протока, за да се срещне в Сестос — на отсрещния бряг, със своята любима, жрицата на Афродита, Херо. Една нощ вятърът угасил огъня, с който Херо го насочвала към себе си, и Леандър загинал във вълните. Херо, отчаяна, се хвърлила в морето.