БЕАТРИЧЕ
Ще дойдете ли и вие да чуете тези новини, синьоре?
БЕНЕДИКТ
Ще живея в сърцето ти, ще умра на гръдта ти, ще бъда погребан в очите ти и на всичко отгоре готов съм да дойда при вуйчо ти!
Излизат.
ТРЕТА СЦЕНА
В черквата.
Влизат Дон Педро, Клавдио и Свита, със свещи.
КЛАВДИО
Коя от тези гробници е скрила
рода на Леонато?
ПРИДРУЖАВАЩ
Тази, графе.
КЛАВДИО (разгъва свитък и чете)
„Жертва бе на хорска злоба
таз, която тук почива,
затова и подир гроба
в паметта ни ще е жива:
подло я уби света,
но я слави след смъртта!“
Окачва свитъка.
Ти стой там, хвали я сам
и когато бъда ням!
Певци, запейте химна упокоен!
КЛАВДИО
Невинна ти от нас замина,
но тука всякоя година
на този ден и този час
ще ти отслужвам помен аз.
Почивай в мир!
ДОН ПЕДРО
Гасете свещите! Нощта изтече.
Преситен, гледа утрото вълкът.
От слънчевите спици ето вече
на изток бледи ивици текат.
Свободни сте! Благодаря на всички.
КЛАВДИО
И бързайте, домашните ви чакат!
ДОН ПЕДРО
И нас ни чака среща с Леонато
в разкошни дрехи и сред сватбен звук.
КЛАВДИО
Дано не бъде сватбата, каквато
ме свърза със нещастницата тук!
Излизат.
ЧЕТВЪРТА СЦЕНА
Зала в дома на Леонато.
Влизат Леонато, Антонио, Бенедикт, Беатриче, Маргарита, Урсула, отец Франциск и Херо.
ОТЕЦ ФРАНЦИСК
Не ви ли казвах аз, че е невинна?
ЛЕОНАТО
Да, както са и Клавдио и принцът,
които обвинили са я само
поради грешка, както ви разказах.
За нея Маргарита има грях,
но тя пък го е сторила неволно —
туй стана ясно.
АНТОНИО
Много съм щастлив,
че всичко се нарежда на добро.
БЕНЕДИКТ
И аз, защото инак бих бил длъжен
със меч от Клавдио да искам сметка.
ЛЕОНАТО
Добре тогаз. Ти, Херо, и вий, дами,
идете в стаите си и когато
повикам ви, върнете се със маски!
Дамите излизат.
След малко, братко, Клавдио и принцът
ще дойдат тука. Ролята си знаеш:
ще бъдеш ти баща на дъщеря ми
и ще дадеш ръката й на графа.
АНТОНИО
И ще го сторя с най-тържествен вид.
БЕНЕДИКТ
Аз вас пък, отче, моля за услуга.
ОТЕЦ ФРАНЦИСК
Каква, кажете!
БЕНЕДИКТ
О, една от двете:
или да ме обвържете във брак,
или да ме захвърлите във мрак!
Въпросът е, почтени Леонато,
че Беатриче ме поглежда вече
с добро око…
ЛЕОНАТО
Което дъщеря ми
й даде взаем.
БЕНЕДИКТ
И че моя милост
я гледа също със добро око…
ЛЕОНАТО
Което принцът, Клавдио и аз
заехме ви. Но казвайте все пак:
какво желаете?
БЕНЕДИКТ
Не ви разбрах,
но щом ме питате какво желая,
то бих желал желанието ваше
със нашето желание да влезе
в желаното единство, тъй че ние
да се венчаем, за което, отче,