— Утре вечер приятелят й ще танцува с някоя друга — обади се Латинг. — Направо ми се къса сърцето.
— Не бих имал нищо против да му фрасна един-два — каза Карлсън.
Латинг дръпна чаршафа.
— Някои от тях се подстригват ужасно късо. Целите в къдрици, но съвсем къси. И прекалено много грим. Прекалено… — Той млъкна.
— Какво каза? — попита Морено.
Латинг отдръпна чаршафа още малко. Не продума. В следващата минута се чуваше шумоленето на чаршафа, ту тук, ту там. Лицето на Латинг бе съвсем бледо.
— А стига бе — най-сетне промълви той.
Морено инстинктивно намали скоростта.
— Кажи, хлапе?
— Току-що открих нещо — отвърна Латинг. — През цялото време имах това предчувствие. Прекалено много грим, косата и…
— И какво?
— Господи, това си го бива. — Устните на Латинг едва помръдваха; едната му ръка опипваше собственото му лице, сякаш за да разбере изражението му. — Искате ли да научите нещо смешно?
— Давай, разсмей ни — каза Карлсън.
Линейката намали още повече. Латинг заговори:
— Това не е жена. Искам да кажа, не е момиче. В смисъл, не е от женски пол. Разбирате ли?
Линейката пълзеше едва-едва.
В отворения прозорец подухна вятър от едва изсветляващото над морето небе. Двамата мъже отпред се обърнаха и впериха погледи в тялото, лежащо отзад на кушетката.
— Някой да ми каже — промълви Латинг тъй тихо, че едва чуха думите му. — Сега по-добре ли ни е? Или още по-зле?