П. Г. Удхаус
Много съм ти задължен, Джийвс
Глава 1
Щом се отпуснах в креслото пред масичката за закуска и се захванах с обилната порция ароматни яйца с бекон, поднесени ми от Джийвс, почувствах странна веселост, ако това е точната дума. Нещата се бяха подредили чудесно — бях отново в старата фамилна крепост и мисълта, че няма повече да виждам нито Тотли Тауърс, нито сър Уоткин Басет и неговата дъщеря Маделин и преди всичко отвратителния Споуд или както сега сам се нарича, лорд Сидкъп, ми подейства като една средна доза за възрастни от онова патентовано лекарство, което тонизира организма и придава нежна руменина.
— Тези яйца, Джийвс — казах аз, — са много вкусни.
— Да, сър?
— Без съмнение са снесени от доволни кокошки. А кафето е съвършено. Да не забравя да похваля и бекона. Не забелязваш ли нещо особено у мен тази сутрин?
— Изглеждате в добро настроение, сър.
— Да, Джийвс, днес съм щастлив.
— Много се радвам да го чуя, сър.
— Сякаш съм на седмото небе и съм обгърнат от небесната дъга.
— Твърде задоволително състояние на нещата, сър.
— Коя беше думата, която съм те чувал да използваш от време на време… започваше с еу…?
— Еуфория ли, сър?
— Точно тази. Много рядко съм имал толкова силен пристъп на еуфория. Чувствам се до козирката пълен с витамин Б. Между другото, не знам колко дълго ще трае. Твърде често се случва буреносните облаци да свършат своето пъклено дело, точно когато си в най-добро разположение на духа.
— Самата истина, сър. Свидетел бил съм неведнъж, как утро славно щом понечи планински върхове със поглед царствен да ухажва, дарявайки с целувка моравите зелени и с божествена алхимия поточетата бледи позлатява, тозчас най-грозни облаци надвисват над ангелското му лице и светлия му лик затулят от скръбната земя. След туй, без някой да усети, на запад те отправят се със тоз позор.
— Точно така.
Самият аз не бих могъл да го кажа по-добре.
— Човек трябва винаги да си има едно наум за времето. И все пак трябва да бъде щастлив, докато може.
— Много вярно, сър. Както ни съветва римският поет Хораций, Carpe diem. Английският поет Херик е изразил същото чувство, казвайки, че розовите пъпки трябва да събираме, когато можем. Лакътят ви е в маслото, сър.
— О, благодаря ти, Джийвс.
Е, дотук — добре. Началото си го бива. Сега обаче стигаме до нещо, което ме кара да се замисля. Записвайки най-новите случки от Живота на Бъртрам Устър, задача, с която се опитвам да се захвана, не виждам как ще мога да задълбая в нея, без да спомена предишни събития или без да обясня кой кой е, какво се случи, кога, къде и защо, а това ще направи разказа ми скучен за тези, които вече знаят какво се е случило преди. „Това го знаем“ — ще кажат или „Deja Vu“, ако са французи.
От друга страна, обаче, новите клиенти трябва да се уважават. Не мога да оставя горките нещастници сами да си блъскат главите за какво става дума. Ако го направя, би се получил диалог, подобен на следния:
Аз: Облекчението, което почувствах след бягството ми от Тотли Тауърс, беше огромно.
Нов читател: Какво е това Тотли Тауърс?
Аз: По едно време работата отиваше натам, че се налагаше да се оженя за Маделин.
Нов читател: Коя е тази Маделин?
Аз: Нали разбираш, Гъси Финк-Нотъл беше избягал с готвачката.
Нов читател: Кой е този Гъси Финк-Нотъл?
Аз: За мой най-голям късмет, обаче, Споуд беше наблизо и ме спаси от ешафода, като се сгоди за нея.
Нов читател: Кой е този Споуд?
Виждате. Безнадеждно. Пълно объркване, както би казал някой. Единственият изход, за който се сещам, е да помоля старата банда да поразсее малко вниманието си — има купища неща, които могат да свършат: да измият колата, например, да решат някоя кръстословица или да изкарат кучето навън да потича. А през това време аз ще изложа фактите пред новодошлите.
Накратко, поради някои обстоятелства, в които няма да се задълбавам, Маделин Басет, дъщеря на сър Уоткин Басет от Тотли Тауърс, Глостършир, отдавна живееше с впечатлението, че съм безнадеждно влюбен в нея и беше дала да се разбере, че при първия удобен случай, би изоставила годеника си Гъси Финк-Нотъл, за да се омъжи за моя милост. Това, обаче, никак не влизаше в моите планове. Въпреки че на външен вид тя беше като за корица на списание, по характер Маделин беше най-сантименталното момиче на света. Тя вярваше, например, че звездите са маргаритки от венчето на Дядо Боже и че всеки път, когато някоя фея си секне нежно и пискливо нослето, се ражда по едно бебе. А ще се съгласите, че това е „нещото“, което най-малко искате да влиза в дома ви.