— Е, Джинджър е достатъчно порядъчен.
— Така е, сър, но както знаете, той има минало.
— Не е кой знае какво.
— Достатъчно, обаче, да настрои избирателите против него, ако подочуят нещо.
— Но това не е възможно да стане. Предполагам, че фигурира в клубната книга…
— Единадесет страници, сър.
— Но ти ме увери, че съдържанието на книгата няма да бъде разкрито никога.
— Никога, сър. Господин Уиншип няма защо да се бои от такава възможност.
Задишах значително по-свободно след неговите думи.
— Джийвс — казах, — дишам по-свободно след тези твои думи. Както знаеш, винаги се чувствам несигурен относно тази книга. Пази се под ключ, нали?
— Не буквално под ключ, сър, но се пази на безопасно място в канцеларията на секретаря.
— Тогава няма за какво да се безпокоим.
— Не бих казал това, сър. Господин Уиншип сигурно е имал другари в лудориите си, а те биха могли по невнимание да споменат за тях и така да бъдат отразени в клюкарските рубрики на пресата и оттам във вестниците на Маркет Снодсбъри. Мисля, че се издават два — единият е яростен противник на Консервативната партия, която господин Уиншип представлява. Такава възможност е много вероятна, а резултатите биха били катастрофални. В момента нямам информация за противника на господин Уиншип, но той със сигурност е пример за порядъчност и е с минало, което би издържало всякакви проверки.
— Много си мрачен, Джийвс. Защо не се радваш на живота? Защо не събираш розови цветчета? Поетът Херик би поклатил глава.
— Съжалявам, сър. Не знаех, че толкова присърце взимате съдбата на господин Уиншип, иначе бих бил по-внимателен с думите си. Победата в изборите от голямо значение ли е за него?
— От жизнено, Флорънс ще му покаже пътя, ако не спечели.
— Това сигурно ли е, сър?
— Така казва той и мисля, че е прав. Наблюденията му по този въпрос бяха много убедителни. Той казва, че тя е перфекционист и не й трябват неудачници. Известно е на всички, че тя отблъсна Пърси Гориндж, защото пиесата, която той направи по нейния роман, се игра само три вечери.
— Наистина ли, сър?
— Документиран факт.
— Тогава нека се надяваме, че това, от което се страхувам, няма да се случи.
Та седяхме си ние, надявайки се, че това, от което Джийвс се страхуваше, няма да се случи, когато някаква сянка падна върху моето уиски със сода и видях, че към нас се беше присъединил още един член на „Ганимед Младши“ — нисичък, закръгленичък човечец, за когото спокойно можеше да се промърмори при раздяла „Боже опази“, облечен в дрехи, по-подходящи за на село, отколкото за в града и с вратовръзка, която издаваше, че е от конната гвардия — нещо, в което силно се съмнявах. Що се отнася до поведението му, в момента не намерих по-подходяща дума от „фамилиарно“, но по-късно проверих в синонимния речник на Джийвс и видях, че всъщност е било прекомерно интимно, твърде волно, дръзко, с липса на всякакви задръжки, без необходимото уважение, безочливо, безсрамно и досадно. Ако ви кажа, че първото нещо, което направи, беше да ръгне Джийвс в ребрата с грубия си показалец, ще добиете представа.
— Здрасти, Реджи — каза той и аз замръзнах на стола си, стъписан от откритието, че малкото име на Джийвс е Реджиналд. Преди това никога не ми беше идвало наум, че той има малко име. Веднага си помислих какво неудобно положение би се получило, ако и той се казваше Бърти.
— Добър ден — отвърна Джийвс и усетих, че новодошлият не принадлежеше към най-близките му приятели. Гласът му беше студен и всеки един с по-малка липса на задръжки и с повече от необходимото уважение, би усетил това и би се оттеглил.
Божеопазичестият като че ли не забеляза нищо нередно. Той продължаваше да се държи като някой, който е срещнал стар приятел.
— Как си, Реджи?
— В прилично добро здраве, благодаря.
— Поотслабнал си, а? Трябва да заживееш на село като мен и да произвеждаш хубаво домашно масло.
После се обърна към мен:
— А ти, мой човек, трябва да си по-внимателен, когато танцуваш по средата на улицата. Аз бях в онова такси и си помислих, че си вече пътник. Ти си Устър, нали?
— Да — казах удивен. Нямах представа, че съм толкова известна личност.
— Така си и мислех. Рядко забравям физиономии. Е, не мога да остана да си побъбрим повечко. Трябва да се видя със секретаря по една работи. Радвам се, че се видяхме, Реджи.