— Довиждане.
— Радвам се, че се видяхме, Устър, стари друже.
Благодарих му и той се оттегли. Обърнах се към Джийвс — предишното силно подозрение заработи у мен с дванадесетцилиндрова мощност.
— Кой беше този?
Джийвс не отговори веднага, просто беше твърде объркан, за да може да говори. Трябваше да отпие от брендито си преди да се вземе в ръце. Начинът, по който говореше, беше на човек, който по-скоро би говорил за нещо друго.
— Човекът, за когото говорихте на закуска, сър, Бингли — каза той, произнасяйки името му така, все едно беше омърсило устните му.
Бях поразен. Да ме бутнеш с клечка за зъби — щях да падна.
— Бингли? Никога нямаше да го позная. Променил се е съвсем. Той беше съвсем слаб, когато го познавах и много мрачен, бих казал — зловещ. Изглеждаше винаги потънал в мрачни мисли за идещата революция, когато щеше да е свободен и преспокойно да ме преследва надолу по Парк Лейн с окървавен нож в ръка.
Благодарение на брендито Джийвс изглежда се бе съвзел. Сега говореше вече с обичайното си спокойствие.
— Мисля, че политическите му възгледи клоняха силно наляво по времето, когато беше на служба при вас. Те се промениха, когато стана имотен човек.
— Имотен, а?
— Някакъв негов чичо бакалин умрял и му оставил къща и прилична сума пари.
— Предполагам, че доста често се случва хора като Бингли да менят политическите си възгледи, когато се сдобият с пари.
— Много често. Гледат на идещата революция от друг ъгъл.
— Разбирам какво искаш да кажеш. Не искат някой да ги преследва с кървав нож по Парк Лейн. Още ли е камериер?
— Пенсионира се. Живее охолен живот в Маркет Снодсбъри.
— Маркет Снодсбъри? Странно.
— Сър?
— Странно ми се вижда, дето живее в Маркет Снодсбъри.
— Много хора го правят, сър.
— Да, но когато нашата цел е това място… Нещо като съвпадение. Сигурно къщата от чичо му е там.
— Може да се предположи.
— Може да го срещнем пак.
— Надявам се не, сър. Не харесвам Бингли. Той е безчестен. Човек, на когото не можеш да вярваш.
— Какво те кара да мислиш така?
— Просто чувство.
Е, и без това тази работа не ме касае. Зает човек като мен няма да вземе да ходи да се доверява на Бингли, я. Единственото нещо, което искам от него е, ако пътищата ни се срещнат — да бъде трезвен и да стои далече от ножовете за месо. Живей и остави и другите да живеят. Това е мотото на Устърови. Допих си уискито със сода и се изправих.
— И все пак — казах, — имайки предвид силните му консервативни убеждения, може да го убедя да гласува за Джинджър. А сега най-добре е да тръгваме. Джинджър ще ни закара с колата си, а не знам по кое време ще дойде да ни вземе. Благодаря ти за царското гостоприемство, Джийвс. Ти вдъхна нов живот в изтерзаното ми тяло.
— Няма защо, сър.
Глава 5
Не след дълго се появи Джинджър и на път за колата му забелязах, че е успял да открие Магнолия, защото на задната седалка седеше едно момиче, а когато ни запозна, неговото „Господин Устър, Госпожица Гленденън“ не остави и капка съмнение.
Видя ми се приятно и доста хубавичко момиче. Е, не чак толкова, че „стотици кораби след нея да заплуват“, както понякога се изразява Джийвс, но това бе за добро, защото ако Джинджър се беше върнал от пътуването си в компанията на създание, предизвикващо подсвиркване у зяпачите, Флорънс щеше да има какво да каже. Мъж в неговото положение трябва да бъде изключително внимателен при избора на секретарките си, избягвайки всяка, която би имала шансове за добро представяне в конкурса мис Америка. Но външният й вид със сигурност бихте определили като приятен. У мен тя създаде впечатление, че е една от онези кротки, симпатични момичета, с които винаги можеш да споделиш проблемите си, сто процента сигурен, че ръката ти ще бъде в нейната и тя нежно ще те милва по главата. Такъв тип момиче, при което можеш да отидеш и да кажеш: „Виж, току-що убих човек и съм малко притеснен.“, а тя ще отговори: „Нищо, нищо, опитай се да не мислиш за това. На всеки може да се случи.“ Накратко, като една малка майчица с допълнителното предимство, че е машинописка и стенографка първо качество. Не бих си и мечтал делата на Джинджър да са в по-добри ръце.
Джийвс изнесе куфарите и ги нареди в багажника, а Джинджър ме помоли да шофирам, защото имал да уточнява много неща с новата си секретарка, предполагам, за да й обясни задълженията. И така, ние потеглихме. С Джийвс бяхме отпред.