— И аз така мисля.
Фотографът спря да разпитва повече по този въпрос, въпреки че сигурно си мислеше, че семейство Басет са най-тъпите хора, които някога е срещал.
— Е, много съм ви задължен за всичко, което ми разказахте за този Устър и предупреждението да съм нащрек. Нося един много скъп предмет от старо сребро и се надявам да го продам на господин Травърс. Ако Устър научи за това, той ще се опита да го свие. Но мога да ви кажа, че ако го спипам, няма да има разни глупости от рода на само една нощ в затвора. Той ще получи най-строгата присъда, която съдът може да произнесе. А сега, какво ще кажете за една кратка партия билярд преди вечеря. Моят доктор ми препоръчва малко ненатоварващи упражнения.
— С удоволствие.
— Да тръгваме тогава.
След като изчаках да се махнат, влязох в гостната и се отпуснах на един диван. Бях дълбоко покъртен. Ако си мислите, че хората обичат да слушат такива неща, дето Споуд надрънка за мен, грешите. Пулсът ми биеше ускорено, а челото ми се овлажни като на селски ковач. Изпитвах вопиюща нужда да пийна нещо алкохолно за освежаване и точно когато бях изплезил почернелия си вече в основата език, да пукна, ако това не беше Джийвс, който влизаше с поднос, съдържащ всичко необходимо за случая. Може би знаете, че санбернарите в Алпите имат подобно поведение и затова се радват на голямо уважение.
Първоначалният екстаз, който породи у мен, се смеси с учудването, че е влязъл в ролята на виночерпец. Това задължение беше по право от компетентността на Сепингс, икономът на леля Далия.
— Здравей, Джийвс!
— Добър вечер, сър. Разопаковах нещата ви. Да ви сипя ли едно уиски със сода?
— Разбира се. Но ти с какво се занимаваш? Това много ме озадачава. Къде е Сепингс?
— Той си легна, сър, след стомашна криза, предизвикана от отдаването му без мярка на обяда на мосю Анатол. В момента съм поел задълженията му.
— Много благородно от твоя страна. Също и задето влизаш точно в този момент. Преживях шок, Джийвс.
— Съжалявам да го чуя, сър.
— Знаеше ли, че Споуд е тук?
— Да, сър.
— И госпожица Басет?
— Да, сър.
— Все едно, че сме в Тотли Тауърс.
— Разбирам удивлението ви, сър, но останалите гости можем да отбягваме.
— Да, и като ги отбягвам, те какво правят? Ходят насам-натам и разправят на хора с панамени шапки, че си хибрид между продавач на късметчета и някой от ония, дето крадат чанти по гарите — отвърнах аз и с няколко думи му направих резюме на думите на Споуд.
— Много обезпокоително, сър.
— Много. И ти, и аз знаем колко добри бяха намеренията ми за всичко, което направих в Тотли. Ами ако Споуд разкаже на леля Агата?
— Малко вероятно, сър.
— Дано да е така.
— Но знам как се чувствате, сър. Боклук краде тоз, който кесията ми е отмъкнал. Тя дреболия е, не ценност. Била е моя — негова сега е, а по-преди е служила на други. Посегне ли обаче на доброто име, ще ме лиши от туй, с което той богат не ще да стане, но мене просяк ще остави.
— Съвсем точно. Твое ли е?
— Не, сър, на Шекспир.
— Шекспир е казал доста хубави неща.
— Намирам, че се харесва на всички, сър. Да ви забъркам ли още едно?
— Да, и то колкото можеш по-бързо.
Джийвс довърши санбернарския си акт и се оттегли, а аз отпивах от втората си чаша (вече по-бавно, отколкото първата), когато вратата се отвори и в стаята нахълта леля Далия — с най-розовите бузи и най-жизнерадостното настроение.
Глава 6
При срещите ми с тази роднина винаги си мисля как е възможно една сестра — да я наречем сестра А — може да бъде толкова различна от друга сестра, която ще наречем сестра Б. Леля Агата например е слаба, висока и прилича малко на лешояд от пустинята Гоби, докато леля Далия е ниска и набита като меле по средата на мач по ръгби. По характер също са много различни. Леля Агата е студена и високомерна, предполагам неумолима, когато прави човешки жертвоприношения по пълнолуние, както говори мълвата за нея, а отношението й към мен винаги е било като на строга гувернантка и ме кара да се чувствам шестгодишен, току-що хванат да крада сладко от килера; докато леля Далия е весела и добродушна като персонаж от коледна пантомима. Странно.
Приветствах я с едно шумно: „Здравей!“, като и в двете срички ясно се долавяха уважение и синовна обич. В добавка й залепих една целувка на челото. По-нататък щях да я подхвана защо е напълнила къщата със Споудовци и Маделин-Басетки, и разни надути простаци с панамени шапки, но засега това щеше да почака.