Тя отвърна на поздрава ми с един от нейните груби ловджийски викове: „Хо-хо-хойкс“, ако си спомням правилно. Очевидно, щом известно време си живял със семейство Куорн и семейство Пичли, добиваш навика да се отклоняваш от стандартния английски.
— Ето те и тебе, Бърти.
— По-точно не можеш и да го кажеш. Цял-целеничък и готов за подвизи.
— Жаден както винаги, забелязвам.
— Само за лекарство. Преживях шок.
— От какво?
— От факта, че онази досада Споуд също е поканен — казах, усещайки, че по-добър преход към моето контраобвинение не бих могъл да измисля. — Как, по дяволите, ти хрумна да поканиш този дявол в човешки образ тук? — попитах, тъй като знаех, че тя споделя мнението ми за седмия граф на Сидкъп. — Толкова пъти си ми казвала, че той е една от най-ужасните грешки на природата. И на всичко отгоре, против всичките си принципи, започваш да го уважаваш, ако разбираш какво искам да кажа. Трябва да си превъртяла, стара ми родственице.
Накарах й се жестоко и сигурно си представяте как бузите й са пламнали от срам, не че това можеше да се забележи, имайки предвид загара на лицето й след всичките тези зимни ловувания, но видно тя беше непо… такова, неподатлива към критика. Тя остана, както Анатол би се изразил, студена като няколко изстудени краставици.
— Джинджър ме помоли. Той иска Споуд да агитира за него на тези избори. Слабо го познава.
— Бих искал и аз само слабо да го познавам.
— Всяка помощ сега е добре дошла, а Споуд е от онези златоусти оратори, за които само си чел. Изключително надарено чене. Би могъл да влезе в Парламента, без даже да се напрегне.
Смея да кажа, че беше напълно права, но никак не ми се славословеше този Споуд. Изразих ясно моето неудоволствие с тези груби думи:
— Тогава защо не опита?
— Не може, бедно ми кретенче. Той е лорд.
— Не пускат ли лордове там?
— Не, не пускат.
— Разбирам — казах, доста впечатлен от факта, че Камарата на общините поставяше все пак някаква бариера. — Е, в такъв случай вината ти не е чак толкова голяма, колкото си мислех. Как се спогаждате?
— Избягвам го, доколкото е възможно.
— Мъдро. И аз ще правя така. А сега за Маделин Басет. И тя е тук. Защо?
— О, Маделин дойде на езда. Искаше да е близо до Споуд. Необикновено желание, наистина. Може да се каже извратено. И Флорънс Крей е тук — да помага за кампанията на Джинджър, разбира се.
Видимо се стреснах. Всъщност подскочих на около една педя, все едно шиш или кука за плетене беше минала през седалката на стола ми.
— Искаш да кажеш, че и Флорънс е тук?
— Начело на парада. Изглеждаш ми притеснен.
— Ами нервирам се. И през ум не ми е минавало, че като дойда тук, ще попадна на такъв популационен бум.
— Кой ти е разказвал за популационни бумове?
— Джийвс. Това е една от любимите му теми. Той казва, че ако не се вземат мерки скоро…
— Обзалагам се, че е казал: „Ако своевременно не се предприемат стъпки от съответните инстанции…“
— Всъщност, точно така го каза: „Ако своевременно не се предприемат стъпки от съответните инстанции, скоро половината от населението на света ще трябва да седи на главите на останалата част.“
— Няма нищо страшно, ако си на втория етаж.
— И това го има, разбира се.
— И все пак няма да е много удобно. Ще трябва да се пази равновесие.
— Наистина.
— И не можеш да отидеш на разходка, ако искаш да се поразтъпчеш. Още по-малко да отидеш на лов.
— Никак даже.
Поразмишлявахме малко върху това, което ни предстоеше и си спомням, че дори сегашната ситуация със Споуд, Маделин и Флорънс в имението беше за предпочитане. Естествено че се сетих и за чичо Том. Горкичкият стар веселяк, сигурно е на ръба на нервна криза. Дори един-единствен посетител е твърде много за него.
— Как се чувства чичо Том при това нашествие в неговата колиба? — попитах.
Тя ме изгледа странно или по-скоро недоверчиво.
— Да не би да очакваше да го намериш тук да си свири на банджо? Горкото ми малоумниче, ами че той отпраши за Южна Франция в мига, в който узна каква опасност го грози. Вчера получих картичка от него. Прекарва си чудесно и би желал и аз да съм с него.
— И ти търпиш цялата тази пасмина да опустошава имението?
— Бих предпочела да са някъде другаде, но ги понасям с търпението на светец, защото мисля, че така помагам на Джинджър.