Обаче аз бях дошъл тук, за да бъда сърдечен и жизнерадостен и бях твърдо решил да се държа по този начин. Актьорите ще потвърдят, че при подобни случаи, когато душата е смутена, а нервната система ти играе кални номера, това, което трябва да направите, е да поемете дълбоко въздух. Аз го направих три пъти и се почувствах много добре.
— Добро утро, добро утро, добро утро! — казах аз и добавих: — Добро утро! — защото политиката ми беше да не се скъпя.
— Добро утро — отговори тя и ако трябва да направим анализ, дотук нещата се развиваха добре. Но ако ви кажа, че тя произнесе думите сърдечно, значи да измамя читателите. Останах с впечатлението, че видът ми й причинява болка на някое чувствително място. Беше ясно, че жената споделя мнението на Споуд относно това какво бе нужно да се направи, за да стане Англия земя на герои.
След като не бях в състояние да разкажа историята и усещайки пронизващия й като очистително поглед, повече от мъчителен за моето вече поувехнало самообладание, сигурно щях да имам големи затруднения при воденето на разговора, но за щастие бях изпълнен с материал, само чакащ знак да се излее. На по една цигара снощи след вечеря Джинджър ме беше осветлил какво неговите хора възнамеряват да направят, когато спечелят. Щели да премахнат данъците, да сложат в ред външната политика, двойно да увеличат износа, всяко семейство да има в гаража си два автомобила, а в тенджерата — две пилета и да стимулират английската лира — нещо, за което отдавна е крайно време. Тогава и двамата се съгласихме, че от това по-хубаво няма и не виждах никаква причина старата ламя Маккоркадейл да не е на същото мнение. Започнах, разбира се, с въпроса, дали възнамерява да гласува и тя отговори с: „Да, разбира се.“, а аз казах: „Е, това е добре.“, защото ако тя не възнамеряваше, моята аргументация щеше да е до голяма степен безсмислена.
— Винаги съм мислил, че е чудесно, дето жените могат да гласуват — продължих сърдечно аз, а тя отговори, както ми се стори доста злобно, че се радва за това ми отношение. — Когато гласувате бюлетината си, ако гласувате с точната дума, съветвам ви най-искрено да бъде в полза на Джинджър Уиншип.
— На какво се основава този ваш съвет?
На по-добра реплика от тази не можех и да разчитам. Направо ми я поднесе на тепсия. На мига започнах с агитацията, споменавайки отношението на Джинджър към данъците, външната политика, автомобилите в гаража, пилетата в тенджерата и оказването на първа помощ на бедната стара лира, но бях шокиран да забележа отсъствието на какъвто и да е ентусиазъм от нейна страна. Дори един-единствен лъч на одобрение не озари суровата й като на скалист бряг непристъпност. Приличаше ми на леля Агата, изслушваща обясненията на младия Устър защо прозорецът в гостната е счупен с топка за крикет.
Атакувах я още по-горещо или май се казваше по-разпалено.
— Вие искате намаление на данъците, нали?
— Да.
— И да се подобри външната политика?
— Определено.
— А износът да се удвои, а под лирата да заложим една пръчка динамит? Обзалагам се, че го желаете. В такъв случай гласувайте за Джинджър Уиншип — човекът, който с ръка на кормилото на държавния кораб ще насочи Англия към благоденствие и щастие, както в добрите времена на добрата кралица Бес3.
Това бяха слова, които Джийвс дошлифова за моя употреба. Имаше също нещо доста впечатляващо за острова-владетел и раят на земята, и още нещо имаше, ама съм го забравил.
— Не можете да отречете, че ще бъде чудесно — завърших.
Само преди миг не бих си и помислил, че е възможно тази жена да наподобява повече леля Агата, отколкото който и да било друг, но в този момент тя ми демонстрира такова забележително постижение, от което ми спря дъхът. Тя изсумтя, да не кажа изпръхтя и заговори:
— Млади момко, не ставайте идиот. С ръка на кормилото на държавния кораб, а? Ако господин Уиншип извърши това чудо да спечели изборите, което няма да стане, той ще бъде един обикновен смирен депутат от последните редици, който няма да прави нищо друго, освен да вика: „Браво, точно така!“, когато говорят по-висшестоящите от него и: „У-у-у, не е вярно!“, когато опозицията има думата. Точно както и аз — продължи тя, — ако спечеля изборите, както възнамерявам.
Запремигах. Бях шашардисан. Едно рязко: „Какво казахте?“ изскочи от устата ми, а госпожата продължи да обяснява, или, както би се изразил Джийвс, да осветлява.
3
Кралица Елизабет I (1533–1603) — възкачила се на престола през 1558. Поддържа протестантството, насърчава колониалните експедиции, закриля изкуствата и търговията. — Б.пр.