Хлопнах я по главата с един от онези ножове за хартия в ориенталски стил, дето в криминалните романи престъпникът забива в гърба на жертвата.
— Не се отклонявай от същността на въпроса. Фактът, че за малко не са те кръстили Филис, без съмнение е значим в биографията ти, но сега няма нужда да го дискутираме. В момента говорим за смъртната опасност, която ме грози, ако оста Маделин — Споуд се взриви.
— Имаш предвид, че ако тя развали годежа, ще трябва да запълниш вакуума?
— Точно така.
— Спокойно. Тая няма да стане.
— Но ти каза…
— Просто исках да те предупредя да спреш да вадиш мушички от очите й. Възможно е да съм пресилила нещата.
— Изстинах до мозъка на костите.
— Съжалявам, че е прозвучало драматично. Не се безпокой. Това е било просто дребно цупене между влюбени, както често се случва при по-сантименталните двойки.
— И за какво е било това цупене?
— Откъде да знам? Може би той се е усъмнил в твърдението й, че звездите по небето са венчето от маргаритки на Дядо Боже.
Трябва да призная, че в тази теория имаше нещо. Причината за раздялата на Маделин с Гъси Финк-Нотъл бе, че когато му привлякла вниманието върху залеза и му казала, че залезите винаги й напомнят за Блажената Дамозел, надвесена над Райските врати, и когато той попитал: „Кой?“, тя отвърнала: „Блажената Дамозел“, а той казал: „Никога не съм чувал за нея“, добавяйки, че от залезите му призлявало, а също и от Блажената Дамозел. Момиче с нейните схващания за света би трябвало да е много чувствително на тема звезди и венчета от маргаритки.
— Сигурно им е минало вече — каза любимата ми родственица. — Така или иначе, по-добре стой настрана от момичето. Споуд е импулсивен човек. Може да те размаже.
— Каза, че ще го направи.
— Използва ли думата „размазвам“?
— Не, но ме увери, че ще ме просне на поляната пред къщата и ще танцува върху останките ми с подковани ботуши.
— Същото нещо. На твое място бих била внимателна. Може би трябва да се отнасяш с нея с хладна вежливост. Ако видиш някои други мушички да се запътват към нея, пожелай им късмет и добър път, но се въздържай от по-нататъшна намеса.
— Така ще направя.
— Надявам се, че съм те поуспокоила.
— Да, наистина, моя древна плът и кръв.
— Тогава откъде тези бръчки?
— А, тези ли? За Джинджър.
— Какво Джинджър?
— Заради него са тези бръчки.
Колко дълбоко ме бе разтърсила мисълта за евентуалното връщане на Маделин Басет в обръщение, че чак сега си спомних за Бингли и какво той ми каза за сигурността Джинджър да приключи участието си в изборите като един от изгубилите. Изгарях от срам и разкаяние, задето бях позволил на собствените си проблеми да ме накарат да го натикам чак в края на списъка за днешните дела по този долен начин. Много по-рано трябваше да осветля леля Далия по въпроса за неговите шансове. Пропускайки това, аз допринасях за неуспеха на своя приятел — нещо, в което досега никой не би могъл да ме упрекне, с което се гордея, разбира се. Нищо чудно, че изгарях от срам и разкаяние.
Побързах да поправя стореното, ако така се нарича гадостта, която си направил на приятел, когото обичаш като брат.
— Споменавал ли съм ти за един тип на име Бингли?
— И да си, забравила съм.
— Беше ми личен прислужник за кратко, докато имахме различия с Джийвс по въпроса за моето свирене на банджо. По онова време, когато имах къща в Чъфнъл Реджис.
— О, да, той я подпали, нали?
— Пиян като талпа. Всичко стана на пепел. И банджото ми.
— Спомних си го. И какво за него?
— Живее в Маркет Снодсбъри. Срещнах го тази сутрин и така се случи, че споменах пред него, че агитирам в полза на Джинджър.
— Ако на това викаш агитиране.
— А той ми каза, че си губя времето. Посъветва ме да заложа на мама Маккоркадейл. Каза, че Джинджър няма никакъв шанс.
— Той е глупак.
— Трябва да отбележа, че винаги съм бил на това мнение, но той говореше така, сякаш разполага с вътрешна информация.
— Каква информация може да има той, по дяволите? Изборите не са конно надбягване, за което можеш да понаучиш нещо и от котките в конюшнята. Не казвам, че не е възможно да има нещо гнило, но Джинджър определено трябва да победи. Той има скрито оръжие.